100 Обекта

Какво по подходящо начало на месеца да качим стръмен и лавиноопасен връх, точно когато времето се затопли и е идеално за лавини! Датата е първи Февруари, а дългоочаквания сняг, почти е на изчезване в градовете. След около седмица предварително плануване, дойде денят да се разкараме от постоянните мъгли и да се качим малко на високо. Дестинацията е връх Харамията (да, онова острото близо до “7-те рилски езера”, което изглежда от езерата, че няма качване)!

Началото е ясно, оставихме колите на лифта и решихме да тръгнем пеша, ей така загреем дет се вика, все пак връх ще качваме.

Малко след началото се откри прекрасна гледка към Витоша и често срещаната по това време ниска облачност над София.

След около 2 часа на постоянно спиране за събличане, защото, колкото по-виско отивахме, толкова по-топло ставаше. Стигнахме почти голи до хижа “Рилски езера”. Хапнахме за около малко над 30 мин и тръгнахме към следващата точка от разходката хижа “7-те езера”

Едни от първите гледки след закуско-обяда и спускането на пътеката към “Долното езеро”

Бърз поглед назад, хижа “Риски езера”, навсякъде ниска облачност и малка част от Витоша, която се прокрадва леко в пейзажа.

Снегът беше идеално мек, за да затъваш и страхотно дълбок (до чатала), за да ти е трудно да се измъкнеш. Разбира се, не беше толкова безнадеждно, имаше и наклон, който ни пречеше да си сложим снегоходките.

Най-накрая се добрахме до хижа “7-те Езера”, където заварихме заместник хижаря на средата на “Рибно езеро” млатейки го с кирка! В дясно над езерото може да видите вече Харамията. Сложихме снегоходките все пак, за да прекосим езерото и продължихме с тях нагоре по пътеката. Снегът беше започнал да се топи и на 1-2 места се пропадаше със снегоходките до кръста, като дупката започваше да се пълни с вода, докато се опитваш да се измъкнеш.

Виждайки баира и топлото време, съчетан с мекия сняг, теглихме по една молитва и тръгнахме нагоре. Толкова се беше размекнал снега, че щеките потъваха целите в него, а така и не стигаха до твърда упора!

Този кадър е направен хоризонтално, за да добиете представа за наклона в реалност. Снегоходките в реалност помагаха да не затъваш, но пречеха, защото снега беше мек, не задържаха и се хлъзгаше.

Финалния баир по ръба на връх Харамията. Плахо тръгнахме нагоре с повишено внимание, камъните да не са заледени, защото нямаш право на грешка там през този сезон! За наш късмет не бяха.

От върха може да се видят 3 замръзнали водопада на слклона отсреща.

На другата страна при сериозно вглеждане ще видите 2-те хижи, “7-те езера” и “Рилски езера”, а зад тях Витоша продължавайки да бъде обгърната от така досадната и продължителна ниска облачност. Задуха за секунди много силен вятър и трябваше да се омитаме от върха, че площа му е 1-2 крачки, а ние бяхме 4 души!

На слизане се виждаше тази красота, как същия този вятър вдигаше сняг от билото и го понасяше…

На връщане решихме да пропуснем официалната пътека и да слезнем по прясна пъртина направена от замесник хижаря на “7-те езера”. Голяма грешка, загубихме повече време.

Резултата е 10 часа преход доволни усмивки и лека умора в крачката вече. Стигнахме колите и като седнахме се размазахме! В следващата секунда само аз се сепнах на ум. “Оф трябваше сега да карам…”