Магията на Каварна

Магията на Каварна

Навсякъде съм чувала и чела думите „Не е важна крайната цел, важно е пътуването към нея“ и до скоро не можех да разбера това, тъй като за мен важно беше да стигна до набелязаното място. С годините тази ми предтава започна да се размива и постепенно да прелива и затвърждава именно тези думи. Разбира се, за да започнеш да правиш каквото и да е трябва да имаш посока, в която да тръгнеш, но не края на пътеката е важен, защото той е просто един край. Живота бива оцветен не от края, а от изминатия път и преживяното.

На 12 май единадесет млади пътешественика, носещи пътуването в сърцето си тръгнаха с трепет в душите си към поредното приключение, което дори не подозираха, че ще остави толкова ярка следа в съзнанията им. Единадесетте жадни за преживявания човечета се отправиха вечерта към Северното Черноморие на прекрасната малка България и по-конкретно към Каварна. В тръпнещо очакване започна това пътешествие, което предвещаваше много усмивки, емоции, незабравими гледки и прекрасни нови приятелства.

Приключениете бе инициирано от Галин Георгиев – един невероятен човек, който ни прие и отвори сърцето си за всички ни. Той е управител на туристическа фирма и влага цялата си страст в развиване на качествен туризъм на територията.  Заедно с Туристическо сдружение Каварна, представлявано от милите дами Дарина Аргирова и Милена Димитрова, които бяха неотлъчно до нас и се грижеха да не ни липсва нищо и да успеем да усетим духа на района, те направиха нашият уикенд незабравим. И не на последно място искам да спомена Красимир Митев – собственикът на къща за гости „Левана“ в село Българево, където бяхме топло посрещнати, макар и посредата на нощта. Исках да ги спомена в началото на моя разказ, за да ви запозная макар и задочно с тези прекрасни хора, които наистина оставиха ярки следи у всеки един от нас и които ще споменавам в последващите редове с много топлина, любов и благодарност.

И така, достигнахме до нашата крайна цел, но всъщност нашето пътуване тепърва предстоеше.

Сутринта когато се събудихме осъзнахме, че се намираме сакаш в райските градини – отваряш очи, показваш плахо глава през вратата и виждаш един голям зелен двор, целия обсипан с различни цветове рози, нежни теменужки, ароматни карамфили, дръвчета, хвърлящи плахо сянката си върху мократа още от нощта трева. Различните дървени декорации и люлки запълват още по-пълно прекрасния пейзаж, който все едно гледаш на картинка. След като сме си дали необходимото време, за да осъзнаем целият този разкош се отправяме към трапезарията, която също сама по себе си е цялата един голям музей от ръчно направени декорации, шкафове, маси, хамаци и различни старинни вещи.  Всичко това допринася за духа на къщата, която е аранжирана в един типичен добружански стил и всичко е направено с много нежност и любов, за което наистина искам да благодаря на Краси. Без него нямаше да можем да преживеем тази красота.

Събираме се цялата дружинка на кръглата маса и очакваме всеки момент да се запознаем с основният организатор на пътуването ни – Галин, за да обсъдим плана за действие. Когато задаваме въпросът „Какъв е плана?“ следва отговора „План няма, ще импровизираме“. И с тези думи започва невероятното ни приключение. Хапваме набързо и се отправяме към красотите, които предстои да видим и изживеем.

Разпределихме се по колите и тръгнахме. Не след дълго се озовахме на едно приказно място – Нос Калиакра. Това е едно от най-атрактивните места по нашето черноморие, тъй като съчетава в себе си невероятна природа, спиращи дъха панорамни гледки и богата история. Разходката ни беше обогатена с различни истории и легенди, които Дарина ни разказваше през цялото време и с думите си тя ни потапяше все повече и повече в енергията на това забележително място.

1small

Това бе нашата първа спирка, за която ще ви разкажем по-подробно в следваща статия.

След като се полюбувахме на контрастите на морето, каменистите отломки от древни исторически събития, алените макове и капризно сменящо цветовете си небе се отправихме към друго изключително значимо място в околностите – резерват „Яйлата“. В превод името означава „високо пасище“ и наистина до където ни стигаше погледа всичко беше едно голямо поле. Там ние се разходихме из множество скални пещери, които разкриваха пред погледите ни необятната морска шир и чухме песента на множество песнопойни птици. Разказаха ни, че резерватът освен многовековната история, която таи в себе си е също и неповторима природна ценност и на неговата територия са регистрирани стотици видове фауна.

IMG_0931small

Посетихме Исторически център Онгъл, където един човек, с много знания и голяма страст към историята се опитва да запази историята ни – да, именно нашата – българската история. По изключително иновативен, интересен и лесен за взприемане начин е изградил цял център, които е пропит от нашето славно и безславно, велико и тежко минало. Та какъв народ сме ако не знаем собствената си история?

Също така посетихме невероятните скалисти брегове на Тюленово, където гледките изпълваха цялото ми съзнание и на моменти сякаш дори не можех да си поема въздух от прехласване по тази красота. В такива моменти осъзнавам, колко нищожно малки сме ние – хората, пред цялата тази необятна шир, тази вилнееща стихия, този природен земно-небесен покой.

IMG_1006small

Накрая на деня след цялото това вълнуващо дневно приключение изпратихме слънцето от нос Чиракман. Седяхме пред голямото огнено кълбо, тревата беше мокра, духаше студен морски бриз, но ние бяхме изпълнени и щастливи. Щатливи от всичко, което видяхме и преживяхме в този невероятен фатален петък 13, в който слънцето грееше за нас, облаците грижовно ни закриляха, дъждът ободряваше, въздухът навлизаше в порите ни, вятърът нежно галеше лицата ни, а душите ни – те грееха с ярката светлина на споделеното щастие.

IMG_1152-HDR

На следващият ден времето беше отново с нас, а на нас ни предстоеше преживяване, което не  можеш да изпиташ ако го прочетеш, просто трябва да го изживееш. Съботното приключение започна на плаж Болата, където 6 каяка и една моторна лодка Levana чакаха именно нас. Беше невероятно изживяване, което все още ми е трудно да осъзная дори – сам в необятното море, разчитащ само на собствените си сили. Несъмнено ще посветя повече редове, в които подробно да ви разкажа за това, оставащо завинаги в съзнанието ми приключение.

IMG_1057ssmall

След 6 часа каякинг бяхме любезно и грижовно посрещнати в къща за гости „Наш дом“, където се насладихме на невероятна храна. Организаторите специално се бяха погрижили да има храна за всеки вкус и особено аз отправям своите най-искрени благодарности, че се съобразиха с моите предпочитания. Оказа се, че именно там са отседнали група българи от различни краища на света, които ежегодно отбелязват фестивал, носещ името „С България в сърцето“. Неописуемо е да видиш как тези хора, живеещи на толкова стотици хиляди километри от нашата мила татковина, са дошли тук специално за да опразнуват този празник. Да, казвам празник, защото то е – празник на душата. Пъстрота, щастие и едни искри в очите на тези хора, искри, които секаш казват „Аз се гордея с това, че съм българин“. Фестивалът се провежда в центърът на града, но тъй като времето ни изненада с обилен дъжд участниците продължиха изнасянето на програмата в читалището на града. Да видиш, че хората пазят духа и традицията на един народ е прекрасно и те кара да се замислиш над много екзистенциални въпроси, които в забързаното ни ежедневие сякаш все ни убягват.

Вечерта ни завърши в механа „Свети Георги“, Каварна, където отново бяхме безкрайно топло посрещнати и нагостени. Там за първи път от години аз усетих българският дух. Вечерта премина неусетно с много танци, хора, усмивки и сладки разговори. След полунощ взехме решение да посрещнем слънцето, което щеше да изгрее едва след 4 часа. Това ни решение ни накара да се отправим към къща за гости „Левана“.

Четири часа по късно една скромна група хора с четири колела се отправихме към високите скали над плаж Болата, за да посрещнем първите слънчеви лъчи.

IMG_1234small

IMG_1206sma

След всичко преживяно и казано до тук отново искам да се върна на началото – не е важна крайната цел, а самото пътуване към нея. Срещите с нови хора, зараждащите се приятелства, споделеността. Искрено благодаря на всички за невероятния уикенд, който ми подарихте, за усмивките, за всички гледки и за споделеното преживяване. Несъмнено ако ме попитат „Къде ще ми препоръчаш да отида на почивка?“ бих отговорила с чиста съвест и голямо щастие – Каварна, защото тя и всички красоти остават в сърцето завинаги.

3 Responses

  1. Прекрасно звучи всичко. А снимките са невероятни. Българският дух може да се усети много силно и по други места – например в Троянския Балкан :) Едно разкошно кътче!

  2. Nina
    | Отговор

    Страшно ми харесва стила ти на писано Вики. С твоята история успях да се потопя в красивите спомени от преживяването още един път и съм ти благодарна за това :)

    • Виктория Крумова
      |

      Благодаря! : ))

Leave a Reply