№25 гр.Кърджали – Перперикон

№25 гр.Кърджали – Перперикон

категория 100 Обекта | 0

Перперикон или Перперек (на латински: Perpericon; на гръцки: Περπερικον; ) е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през Каменната ера, паметници от Античността и средновековна крепост. При траките то е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живяли римляни, готи, византийци и българи. Храмът на древния град е посветен вероятно на тракийския-световен бог Загрей. Унищожен е от турците в 1362 г. и след няколко десетилетия местото напълно запустява.

Името му е свързано със златните монети перпера известни и като златица в средновековна България. Счита се, че това е епископският град, в който Никита Ремесиански е покръстил бесите и им е дал създадената от него тракийска азбука и християнско богослужение на тракийски език. Свещеният хилядолетен град е унищожен от турците в ХІV в. и жителите му са отвлечени в робство.

Сериозни аргументи доказват, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чиито жречески род били бесите. То заедно със това на Аполон в Делфи са двата най-значими оракула в древността.

Част е от Стоте национални туристически обекта.

Светилището на траките е разположено на 470 m над морското равнище, на една скала, която се намира на върха на един хълм. Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали, в долина дълга 10 km и широка 3–4 km (ок. 300–370 m над мр), през която тече златосъдържащата Перперишка река (Perperischka). Перперикон се намира на дясния бряг на Перперек-река, над селото Горна Крепост.

Площта му е около 12 кв. км., мегалитният комплекс, най-голямият на Балканския полуостров, има площ от 5 km². Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чиито разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.

Макробий (400 г. сл.н.е.) съобщава за едно свестилище с формата на овална зала.

Еврипид в трагедията си „Хекаба“ (424 пр.н.е.) пише, „ учуден, че „ … някои казват, че Дионисий-Оракул се намира в Pangaion (Кушница) планина, докато други казват, че се намира в Хемус (Стара планина).“ Според произведенията на по-късни римски историци обаче Дионисий-Оракулът в Родопите е най-важното светилище.

Още от края на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял е хидронимът Перперек-дере, името на реката, оформила красивата долина, над която се издига Перперикон.

Мощното развитие на култовите съоръжения на хълма през къснобронзовата и ранножелязната епоха създават от Перперикон едно грандиозно светилище. Именно великолепните находки дават възможност да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис, където върху специален олтар се извършвал винено-огнен обред и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.

Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис, е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си „Дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара. В същото светилище на Александър Македонски е предречено, че ще завладее познатия свят от Египет до Индия [6]. При „описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. пр. Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис““, което „… се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфийския оракул, няма нищо различно.“

През 2006 г. екип на „По света и у нас“ открива очевидци, които твърдят, че гробниците са били ограбени през 1980-те год.

Май – октомври: 7:30-20:00 ч.
През останалите месеци на обекта няма екскурзоводи и не се предлагат беседи.

Входна такси: 
Възрастни – 3 лв.
Учащи и пенсионери – 1 лв.,
Деца и хора с увреждания – безплатно.

Местоположение на обекта:

 

 

Leave a Reply