№33 с.Брестница – пещера Съева дупка

№33 с.Брестница – пещера Съева дупка

категория 100 Обекта | 0

Съева дупка е името на пещера в местността Леднишки рид в Северна България. Намира се близо до ловешкото село Брестница, на 10 и 25 км от Ябланица и Тетевен. Част е от Стоте национални туристически обекта. Заедно с Ягодинската пещера е считана за една от най-красивите пещери на България. Най-големият сталактит в нея има обиколка от 60 метра.

Средната температура в пещерата е 7-11°C, влажността — между 90 и 98%. Разположена е на 520 м надморска височина. Дълга е 205 м. На 70 метра под земята в нея тече река. Смята се, че е на около 3 млн. години.

В пещерата се срещат сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтити и дендрити.

В пещерата има пет зали и няколко галерии, имената на които са:

Купена
Първата зала откъм входа на пещерата. Неголяма е и е наречена на един голям сталагмит, приличащ на купа сено.

Срутището
Втората зала откъм входа. През 1893 г. в този район на България е имало силно земетресение, поради което всички сталактити в залата са се откъснали и паднали. От срутването единият от сталактоните се счупва и придобива формата на оръдие. По тавана може да се видят новообразувани малки формирования.

Концертна зала (Харамана)
Трета откъм входа, тази зала е наричана Харамана заради равния си под или още Концертна, заради отличната си акустика. В нея са пяли Емил Димитров, Лили Иванова, хорът на миньорите от Донбас, детският хор на Българското национално радио и др. В тази зала може да се наблюдават уникалните природни образувания – хеликтити. Напомнят на корали и се получават от въздушното течение, което отнася водната капка, течаща от тавана настрани.
Космос

Наречена е така заради сталактит с формата на ракета. В тази зала могат да се видят „Снежанка и седемте джуджета“.

Белият замък
Залата е наречена така заради един огромен сталактон във формата на замък.
История

Пещерата носи името на братята овчари Съю и Съйко, които я открили случайно.

Проф. Георги Златарски проучва пещерата за пръв път през 1883 г., а братя Карел и Херман Шкорпил последват примера му десет години по-късно.

Първи сериозни проучвания и картировка са извършени в периода 20-21 август 1932 г. от Н. Атанасов и Д. Папазов и 10-13 юли 1935 г. от А. Стефанов и Н. Атанасов.

Отново проучвана от БПД през 1946 г. и от научно-изследователската пещерна бригада „Т. Павлов“ през 1949 г. Детайлни геоморфоложки изследвания са проведени през 1968 г. от Вл. Попов от Географския институт на БАН.

През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. е благоустроена.

Пещерата е уникална със своите цветове — зелено, кафяво и бяло. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний.

Затворена е през 1990 г., разграбена през 1996 г. и отново осветена през 2004 г. Днес се стопанисва от Българския туристически съюз.

01. 04 до 30.09.
09,00 часа – 19,00 часа
Последно влизане на група: 18,30 часа

01.10. до 31.03.
09,00 часа – 17,00 часа
Последно влизане на група: 16,30 часа


Входни такси:

за посетители на пещера „Съева дупка”
с. Брестница, обл. Ловеч

до 6 години – безплатно
от 7 до 18 години – 2 лв.
от 19 до 60 години – 4 лв.
над 61 години и инвалиди – 3 лв.

Местоположение на обекта:

Leave a Reply