Плаж Иракли и поредният случващ се абсурд

Плаж Иракли и поредният случващ се абсурд

категория Новини | 0

Кадри от дрон заснеха как девственият плаж Иракли е на път да се превърне в поредния каменен град. Поредният абсурд – ако не са законите за къмпингуващи, то съвсем случайно някой бетонен замък ще поникне като гъба на някой от най-красивите и запазени от човешките ръце плажове. Сякаш човекът в днешно време е самото олицетворение на дявола. Може би наистина адът е на Земята, а дори да не е ние се справяме достатъчно успешно с превръщането на Земята в ад.

Ще ви разкажа, за един от най-красивите плажове, на които някога съм била. Може би това ще е едно от малкото неща, които ще останат – едни красиви спомени за едно невероятно място, което ще се превърне в поредния каменен град, претъпкан със скъпи заведения и хотели и евтини хора.

Плаж Иракли се намира в едноименната защитена местност, в която се разполага и природен резерват със същото име, последното убежище на застрашени растителни и животински видове, както и на различни видове гъби. Плажът отстои на 9km от Обзор и е едно от най-божествените и спокойни места. Там времето спира и човек се потапя изцяло в един друг живот – живот без време, живот без правила, живот без ограничения. Живот, в който всеки може да бъде това, което е. Там човек може да изживее себе си напълно и изцяло, да потърси отговори на своите въпроси и да открие покой в душата си. Там хората са непринудени и истински, лицата им греят, а душите им са чисти колкото и голите им тела. Къмпингуващите старателно са направили биваци в гората, които са окрасили в подръчни материали – миди, рапани, пръчки, камъчета, вързани с канап. Сковали са различни пейки, масички, изградили са огнища, дори импровизирани тоалетни. Тези хора изживяват своята почивка по един коренно различен начин. Не се интересуват от напудреното лице, а от греещата душа. Не се опитват да прикрият своите дефекти със скъпи тоалети, а излагат на показ всичко, което имат, защото се гордеят с това, че са деца на Земята. Тези хора са навсякъде около нас, просто никога не разказват за това, защото няма да бъдат разбрани. Нека не ги разбира обществото – не е и необходимо, но не е и необходимо да им се отнемат местата, където могат да изживеят своята почивка така, както са решили – с вързани с клечки коси, наметнати с някой голям шал, под изпровизираната тента, с китарата до запаления на плажа огън, слушайки мелодията на морето.

Пари, проституция, политици, новини.. Това е животът днес. Животът се е превърнал в едно вулгарно съществуване, в което всеки се бори да направи мръсно на другарчето и да се „нагълта“ с възможно повече пари, мислейки си, че те ще му донесат толкова бленуваното щастие. Изконните човешки принципи биват потъпкани и ставаме все по-малко свободни. Ако изобщо думата свобода може да бъде използвана вече в целия й блясък. Превъръщаме се в едно илюзорно свободно общество, което трябва да си плаща. Скоро може би и за въздуха, който дишаме ще измислят някакво начисление.

Някои хора се чувстват добре, живеят в измисления си свят заедно със своята привидна свобода, а други откриват свободата в природата – онази природа, която не е доскосната от бетона, от закона и от онези „висшестоящи“, които правят всичко възможно да извлекат лична облага от всяко нещо, което хората харесват.

Защо всяко райско място трябва да бъде унищожено, ще кажат някои – облагородено? Защо не можем просто да оставим натурални красотите на страната ни. Защо са тези безсмислени закони, които се опитват да сложат в клетка онзи, който има себе си за истински свободен. За мен истинската свобода е да мога да си легна под нощното небе, луната да бъде моята лампа, а шума на морето да ме приспива, да се носи аромат на гората зад мен. Това е моята свобода, за която очевидно вече ще искат да плащам – в най-добрия случай, защото могат да решат да заличат всички тези непокътнати места и на тяхно място да издигнат огромните замъци, в които онези с пълните джобове и натежалите на вратовете им ланци да изживяват своята „свобода“. За всеки има място под слънцето, не съдя никого, но и не одобрявам съсипването на малкото ни останали места, на които стотици, дори хиляди хора намират себе си и намират своята свобода.

12019946_10206387826188693_7463835964311180194_n

Leave a Reply