София – красива през всеки сезон

София – красива през всеки сезон

Сега ще ви разкажа за един делничен ден, отрупан с много ангажименти и задачи, леко напрежение на моменти дори, прекаран в нашата мила столица. След като още със ставането хоасът оглави началото на деня, след многото неща на дневен ред, някои дори несъзнателно пропуснати, реших, че е време да отида на моето любимо място в града – центърът.

За мен думата център е относително понятие – той започва от Южния парк, простира се до НДК, обхваща част от Граф Игнатиев, бул. Христо и Евлоги Георгиеви с прекрасните цветя, посяти по цялото му протжение и ремонтираните мостчета и пейки по канала. Там имам едно любимо мостче, на което съм прекарвала часове, взирайки се в далечината и търсейки отговори на своите душевни питания. Разбира се да не пропускаме няколкото квартала, обрагждащи Южният парк, в които обожавам да се разхождам безцелно.

До скоро живеех близо до Южният парк и всяка възможна секунда, независимо от сезона – слънце, дъжд, сняг, вятър .. аз прекарвах на това място, в което си имам кътче за всяко едно настроение на душата ми. Е, може би от „до скоро“ става ясно, че вече не е така. Интересното е, че дори бившият ми дом не ми липсва така, както усещам липсата на моят зелен на моменти, пусто кафяв, носталгично есенно пъстър или снежно побелял парк. Там успявах да открия себе си, когато нямах време да се катеря по високите планини, достатъчно беше да прекарам няколко часа разхождайки се или просто седейки на някоя закътана пейка и реейки погледа си в нищото, или пък в себе си. Сякаш паркът е бил повече мой дом, отколкото онази кутийка, разкриваща величествеността на Витоша пред очите ми всяка сутрин.

Разбира се разходката ми беше провокирана от няколко задачи, които имах а свърша, на които така и не им беше писано да бъдат свършени в този ден. Но отдадох желаното от мен време на любимите ми места в града. Неизменна част от моите разходни е Starbucks, обожавам една от техните напитки, както и сметаната, която слагат, а вчера се почувтвах изключително специална, защото сякаш като подарък ми бяха сложили огромно количество от този бял грях.

Вървях си по улицата и се разминавах с всякакви хора – усмихнати, сърдити, намръщени, безразлични, мили, груби, на пръв поглед пъстра палитра от настроения и личности. Беше ми интересно да ги наблюдавам, да виждам техния темп, тяхното движение по земята, тяхното усещане за улиците,  за сградите, за себе си дори, защото всичко това личи по лицата на хората, просто трябва да се вгледаш внимателно, за да го видиш. Беше ми интересно и в същото време чувствах надигаща се еуфория в душата си, защото минавах по улиците, които обожавам и чувствах, че всичко около мен е там и все едно ми се усмихва. Минах по пътищата, по които съм минавала десет години и се чувствах защитена, на познато и сигурно място. Качих се в любимият си автобус и дори бутаницата в него не успя да ме напрегне, аз бях щастлива, че минавам отново от там.

Повървях през любимият ми софийски квартал и пред мен се появи Южният парк, в цялата си прелест. Наистина го обожавам. Някои казват, че преувеличавам, но за мен това място е мястото където мога да успокоя себе си. Там винаги е пълно със смеещи се деца, волни, играещи, щастливи. Може би там е разковничето, на моето спокойствие. Както в онези изледвания – ако влезеш в стая с щастливи бебета и твоето настроение ще се преповдигне, но ако бебетата плачат – определено и ти ще се почувстваш потиснат. Всички цветове, с които паркът е обагрен карат душата ми да грее. Това е кътче, в големия град, където дори за малко можеш да се откъснеш от динамиката и забързаното ежедневие и да се потопиш в спокойствието на дърветата, водата, свежите аромати и разцъфналите цветове.

София е прекрасна, стига да имаш очи да я видиш и сърце, за да я почувстваш.

 

Leave a Reply