№87. с. Широка Лъка

№87. с. Широка Лъка

категория 100 Обекта | 0

Широка лъка е село в Южна България. Намира в община Смолян (23 км северозападно), Област Смолян, на 16 км и на 5 км съответно от Пампорово и с. Стойките и на 22 км югоизточно от Девин. Обявено е за архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „лъка“, означаваща ‘извивка, кривина, лъкатушене’.

Широка лъка е известна със своите автентични родопски къщи, като Згуровската, Учиковската и Григоровската къщи.

Една от местните забележителности е построената (според преданието издигната само за 38 дена) през 1834 г. църква „Успение на пресвета Св. Богородица“. Иконостасът на църквата е уникален по своя стил. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков. Съществува и хипотезата, че самите те да са изографисали църквата. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 г. Освен със забележителната си архитектура, Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда.

Широка Лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската песен. Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени тук. Доказателство за това е създаденото през 1972 г. Средно музикално училище за народни песни и инструменти.

Село Широка лъка се намира в планински район. Надморската височина е 1058 м.

Разположено е в долината на Широколъшка река в местността Широката лъка, между Переликския дял на Родопите и рида Чернатица. Около селото се намират селата Гела, Стикъл, Солища и Стойките.

През последните години бяха публикувани няколко книги за Широка лъка: „Болгарский широколыкский говор“ с автор А. Н. Соболев (2001), „Широка лъка и говорът на широколъчани“ с автори Р. Радичев, Г. Паликъщов Г. Радичев (2004), „Широка лъка – огнище на вяра, просвета и култура в Родопите“ с автор Р. Радичев (2006), както и книгата на доайена в учителската дейност покойният вече Никола Гьочев.

На 3 октомври 1899 година в Широка лъка се основава дружество на Македонската организация с председател иконом Никола. Дотогава в селото има дружество на „Странджа“. В Широколъшкото македоно-одринско дружество влизат и селата Стойките, Махмутица, Сулища и Гела.

Религията е православно християнство.

В селото има две църкви: „Св. Богородица“ и „Св. Никола“. Първата е изградена за 38 денонощия през 1834 г. и е изографисана от Димитър Зограф и Захарий Зограф. В двора ѝ се намира Килийното училище „Свети Панталеймон“, построено през 1888 година. В строежа му взема активно участие цялото население на селото. То функционира до 1936 година.

В Широка лъка се намира Национално училище за фолклорни изкуства — Широка лъка.

Селото се отличава със своята архитектура и е част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Печатът за обекта се намира в информационния център в Народно читалище „Екзарх Стефан I“.

На всяка първа неделя от март се провежда кукерският празник Песпонеделник. Съборът на село Гела е на първата неделя от месец август Илинден.

Местоположение на обекта:

Leave a Reply