№26 гр.Кюстендил – Музей „Средновековна църква Св. Георги“

№26 гр.Кюстендил – Музей „Средновековна църква Св. Георги“

категория 100 Обекта | 0

Църквата е кръстокупоолна, от типа „вписан кръст“, с размери 10 метра дължинна без притвора и ширина – 8,70 метра. Изградена е върху каменни основи от тухли, с т.н. „скрити редове“, техника при която редовете тухли са замазани през един по фасадите. Куполът и стените завършват с подпокривен двуреден корниз тип „вълчи зъб“.

Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към края на Х – началото на XI век. Тя е национален паметник на културата с голяма археологическа, художествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България. Във вътрешността ѝ са разкрити стенописи от началото на XII, XV-XVI и XIX век, представляващи редки паметници на църковната живопис. Средновековната иконография, дело на майстори зографи от Солунската школа, е представена от християнските светци — Пантелеймон и Ермолай, Дамян и Козма, Мина както и от светиците Варвара, Неделя, Петка Българска и Екатерина. Най-добре запазеният образ е на Св. Никола. От XV-XVI в. са иконите на Сава Сръбски и Йоан Бабтийски. Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г.

По-голямата част от експонатите принадлежат на Възрожденската иконопис от края на XIX век. В непосредствена близост до църквата е възрожденската сграда, където са експонирани част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис. През XIX в. църквата е разрушена до основите на сводовете. През 1878-1880 г. е възстановена от ктитора дядо Стоян от с.Колуша.

Средновековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а възрожденските – разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и архитекурна стойност.

Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.100/1969 г.).

Църквата носи името на Свети Георги Победоносец (ок. 284 – ок. 305)- воин и пълководец по времето на Римската империя, един от най-почитаните светци в Източноправославната църква.

Църквата чества деня на светеца на 6 май.

 

Реставрация

Първата реставрация на църквата е направена след Освобождението – през 1878-1882 г. Като действаща църква към нея е построена допълнителна част – сводест покрив, преддверие и камбанария. Стените отвън и отвътре са покрити с нова мазилка и изписани от местни и самоковски майстори.

Първите проучвания на църквата са извършени през 1906 г. от акад. Йордан Иванов. През 1921 г. църквата е проучена и от А.Грабар, а през 1931 г. и от Н.Мавродинов.

През 1974-76 г. Пламен Петров извършва първото реставраторско проучване на църквата, което продължава в периода 1979 – 1985 г. от арх.Христина Станева и худ.рест.Люба Красовска. След 1990 г. реставрационните работи са ръководени от Аблена Мазакова, а в последния етап – 2004 г. от Боряна Дживданова.

През 1985 г. стенописите от притвора са свалени, а притвора и камбанарията са съборени. С това църквата е възстановявена в нейните средновековен вид, обем и пропорции.

През 1990 г. започва цялостното разкриване на запазените средновековни стенописи.

Окончателната реставрация на църквата е завършена едва през 2004 г.

Местоположение на обекта:

Leave a Reply