№47 с. Бачково – Бачковски манастир

Бачковският ставропигиален манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина български манастир след Рилския. От 15.01.2004 г. игумен е Агатоникийският епископ Борис. Броят на монасите е неизвестен.

Бачковската ставропигия с храмов празник 15 август се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което, заедно с внушителния му размер и богатата му история, го прави един от най-посещаваните в България.

Манастирът е основан през 1083 г. от грузинците Григорий Бакуриани — велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат. Съставеният по нареждане на основателя манастирски устав (типик) е запазен в преписи на гръцки и грузински език. Според него светските и църковни власти, вкл. митрополитът на Филипопол (Пловдив), нямат право да се месят в работите на обителта и достъпът в нея е закрит за монаси-гърци.

Бачково се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. там се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници, сред които е и известният ученик на Йоан Итал грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 – 1130 г.), се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. От това време са съхранени две важни сгради — костницата и църквата “Св. Архангели”, както и иконата на Богородица, чийто стар сребърен обков бил дарен през 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир (Златоуст).

През 1344 г. Станимашка област е отстъпена на Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години обителта се ползва от покровителството на българския цар (за чийто портрет в манастирската костница вж. по-долу). Бачково остава в границите на търновската държава до 1364 г., когато османците завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости.

След падането на Търново през 1393 г. патриарх Евтимий е прогонен „в Стенимах”. Смята се, че става дума за Бачковския манастир. Патриархът продължава своята книжовна работа с помощта на ученика си Андрей-Андроник и умира около 1404 г. (за предполагаемия му гроб вж. по-долу).

Бачковският манастир оцелява при първоначалното нашествие на турските войски. Споменава се, че църквата му „паднала до основи от времето на владичеството на нечестивите”, но според документални свидетелства той продължава съществуването си през XV и XVI в. Манастирските сгради са подновени от игумена Доситей ок. 1572-1594 г. Неговият приемник Партений издига църквата „Успение Богородично“ (1604) и трапезарията (1623). Стенописите на последната, изписани от неизвестна ръка през 1643 г., са забележителни по майсторство. Храмът, от своя страна, също изобилства с красиви стенописи, но това, което най-вече привлича богомолците, е иконата на Богородица Влахернска, обкована със сребро в 1311 и 1819 г. и смятана за чудотворна.

По времето на Доситей Бачковският манастир вече е ставропигия на Цариградската патриаршия. Българското присъствие в манастира обаче продължава да бъде осезателно. За големия брой монаси-българи свидетелствуват снабдените с благодарствени надписи дарове от техни роднини и съграждани.

През XIX в. Бачковският манастир е най-важният духовен център в областта, към който гравитират по-малките културни средища наоколо (например Горноводенският, Араповският, Кукленският манастир и др.) и откъдето се разпространяват художествени нововъдения.

На 8.12.1894 г. по искане на живеещите в него монаси манастирът преминава под ведомството на Българската екзархия. През 1941-47 г. там е евакуирана Пловдивската духовна семинария. Избухнал през нощта на 10.12.1947 г. пожар унищожава богатата семинарска библиотека.

Евтимий Търновски бил погребан в „църквата на Петриотиса”, обикновено отъждествявана с тази на Бачковския манастир. Повечето учени обаче смятат, че откритият през 1905 г. под черквата „Св. Архангели” гроб не е негов. В Бачково пожелават да бъдат погребани екзарх Стефан, първият признат от цялото Православие предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква и Кирил, първият български патриарх след св. Евтимий. Техните останки почиват в западната част на главния манастирски храм „Успение Богородично”. Така обителта става единственото съхранено упокойно място на българските църковни предстоятели, обозначавайки по този начин приемствеността в българската духовна йерархия.

Манастирските здания образуват два правоъгълни двора — северен (първоначален) и южен (добавен през 30-те години на XIX в.). На два пъти, в 1902 и 1947 г., части от жилищните сгради биват разрушени от пожар. В сегашния си вид източната страна на северния двор е строена през 1928-29 г., западната — през 1949-55 г., а северната — през 1964 г. Напоследък (2009) посред двора е направено красиво шадраванче. Освен основната църква комплексът включва по-малките храмове „Св. Архангели“ и „Св. Никола“ и килийната църква „Все светии” (над старата трапезария).

08.00 – 17.00 ч. без почивен ден.

Входни такси:
манастирски комплекс: 1.00 лв.
старата трапезария – 6.00 лв.
Вход в музея – 3.00 лв.
Комбинирано посещение на музей и трапезарията – 8.00 лв.
Вход в костницата – 6.00 лв.

Беседи:  на български, английски, френски и руски език – 10.00 лв.

Местоположение на обекта: