Боженци е село в Северна България. То се намира в община Габрово, Област Габрово.
В книгата си “Из общественото и културно минало на Габрово”[2], д-р Петър Цончев нарича селото (което тогава е и община) Боженци. Единствената промяна е през 70-те години на 20 век, когато статутът му от махала е преминал на село.
И към момента, самостоятелната пощенска станция на входа на селото посреща с табела: “Пощенска Станция село Боженци”
Боженците се намира в средна Стара планина, на изток от Габрово, непосредствено след Шипченския проход. Разстоянието от Трявна е 8 km, от Габрово – 15 km, от София – 201 km, от Варна – 255 km, от Пловдив – 116 km, от Бургас – 207 km, от Русе – 150 km.
Село Боженците е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. Тогава от столицата на България бягат голяма част граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където в момента е село Боженците. Именно на нея то носи своето име. Синовете на болярката се захващат с търговия и с течение на времето селото се разраства, за да се превърне през Възраждането във важен кръстопът за търговците към средата на XVIII в. Основната продукция на търговците е кожа, вълна, восък, пчелен мед. Непосредствено до единия край на селото има запазен римски път в посока Габрово, а точно от другата страна започва горска пътека към Трявна.
Навлизането на фабричната промишленост след Освобождението измества местните занаятчийски стоки и селото постепенно запада. През 1962 г. започва реставрирането на някои сгради, както и цялостно възстановяване на селото. Боженците е обявено за архитектурен резерват на 28 януари 1964 г.
Днес хиляди туристи посещават този живописен кът, превърнал се във важна туристическа дестинация.
Село Боженците е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. Тъй като заселниците по време на османското владичество са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за дюкян, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена.
Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната базилика “Пророк Илия”, където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Църквата е построена през 1839 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение да построят към нея камбанария – нещо строго забранено по време на Османското владичество. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение, на нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория – класни стаи.
Боженците е сред 100 национални туристически обекта на Български туристически съюз: Архитектурно-исторически резерват “Боженци”, 08:30 – 16:00 часа. Има печат при екскурзоводите в началото на селото,предлага се целогодишно настаняване в 6 къщи за гости на Община Габрово и в частни къщи. Резервата се посещава от повече от 25 000 души годишно.
За националните празници в резервата се правят възстановки на традиционни обичаи-мартеници,лазаруване,коледуване. май – поход-възстановка “По пътя на Рачо Ковача” април – лазаруване, Великденско хоро
Димитър Дончев Попов (Комитовски) (1859-1918) – участник в сръбско-турската война от 1876 година. Опълченец от IX дружина в Руско-турската война от 1877-1878 година. След Освобождението се преселва в Попово. Търговец. Дарител. Умира в Поповождения он переехал в Попово. Дилер. Донор. Он умер в Попово.
Летен сезон
понеделник – четвъртък от 8,30 до 17,30
петък – неделя от 8,30 до 20,00
Местоположение на обекта:
1 коментар
От години с мъжа ми, а сега и с децата ни, обикаляме и събираме печати от 100-те национални туристически обекта. Въпреки, че децата не са много големи (на 6 и 9г.), гледаме да направим обиколката интересна и за тях.
В село Боженци няма да се върнем! Това е единственото място, на което са ми искали пари, за да ми сложат печат. Смятам го за недопустимо! Желанието за бърза печалба ме отврати и развали цялото впечатление от това прекрасно място.