Кабиле е името на археологически резерват, разположен на по-малко от 10 километра от град Ямбол. На територията му се намират важни исторически останки от античната ера. Тогава град Кабиле е бил център от особено значение за Югоизточна Тракия. Градът е създаден около 2000 г. пр.н.е. и се е намирал на върха на възвишението Зайчи връх. Част е от Стоте национални туристически обекта.
Градът е възникнал още в предримската епоха. През 341 г. пр.н.е. градът е завладян от армията на Филип Македонски, а по-късно влиза в състава на империята на Александър Македонски. За града се споменава в трудовете на 14 древни автори, като най-ранния от тях описва превземането на града от Филип Македонски.
През 3 век пр.н.е. е част от територията управлявана от траките. Гръцкият автор Лампсак през II век описва града като хорион, т.е. укрепен град, намиращ се в средата на Тракия до р.Тунджа.
Схема на римския военен лагер
През 71 г. пр.н.е. градът влиза в състава на Римската империя, след като е завладян от войската на Марк Лукул и след 45 г. е част от римската провинция Тракия. Градът е основен военен и търговски център през 2 и 3 век пр.н.е. Кабиле е един от основните градове в своята провинция след реформите на император Диоклециан през 4 век. Намира се на кръстопът между пътищата Августа Траяна – Адрианопол и Августа Траяна – Анхиало. Градът е построен по всички правила на елинските градове. Имал е агора, площад, около който е бил съсредоточен живота в града. На площада се е намирал храм на Аполон — гръцкият бог, който имал добър прием и сред траките. Освен него в града е имало и по-голям храм на богинята Артемида — Хеката, който е служил и за архив на каменните документи на града. На самия връх “Зайчи връх” над града е открит каменен акропол, където е намерен единственият в България скален релеф на богинята Артемида-Хеката (Кибела), закрилницата на града. В града е имало собствено монетосечене — от бронз и сребро. В монетарницата на Кабиле келтите са секли свои монети през III в. пр. Хр. Открити са многобройни находки, които свързват града с елинския свят — гръцка керамика, амфорни печати от остров Родос, Тасос, Кос и др.
През IV в.от н.е. градът е средищен епископски център на областта Тракия. В края на IV век е превзет от готите. Краят на града идва след пристигането на аварите, когато е разрушен и след това никога не бива построен отново. Продължава да съществува като обикновено селище до идването на турците през XIV век. През средновековието на мястото, където се е намирал античният град, е построено малко селище.
Територията, заемана от града, както и териториите разположени в близост до мястото са обявени през 1965 г. за територия от национално значение и са превърнати в археологически резерват. Територията на резервата е близо 650 декара.
В археологическия резерват могат да се видят останките на доста сгради, както и останки от крепостните стени и източната и западната порти на града. Разкрити са централния площад (агората), обществени сгради, римски казарми, обществена римска баня. Разкрита е централната епископска базилика, в която е открита великолепна цветна мозайка, която може да бъде видяна в изградения музей с експонати — находки от района.
Разкопките в района на резервата и около него продължават всяко лято от български и чужди археолози.
Работно време:
От понеделник до неделя – 08.00 – 17.00 ч.
Входни такси:
Посещения на археологическия резерват на открито: не се заплащат такси.
Посещения на археологическия музей:
учащи и пенсионери – 0,50 лв.;
възрастни – 2 лв.
Беседи:
Беседата е само на български език – 3 лв. Необходимо е предварително обаждане в Регионалния исторически музей.
Местоположение на обекта: