Катедрален храм „Успение Богородично“ в град Пазарджик е в близост до моста на река Марица. Построена е през 1836 – 1837 г.
Легендата гласи, че някога мюдюрът (турски – управител на малък град) е позволил българите да си построят църква, но тя да е голяма колкото волска кожа и не по-висока от джамията. Но те пък разрязали кожата на малки лентички и направили с тях върху земята фигура, която да изглежда като пода на църквата. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки. Друг любопитен факт е, че по-голямата част от църквата е вдълбана в земята,заради условието на мюдюрът относно височината. Няколко пъти опожаряван и разрушаван той е завършен в този си вид през 1837 г.
Църквата „Света Богородица“ представлява трикорабна псевдобазилика с три портала: централен — на св. Богородица, ляв — на св. Харалампий, десен — на св. Мина, и два параклиса в женското отделение – св. Архангел и св. Николай. Тя е масивна постройка, изградена от розов риолит.
Църквата е прочута със своя дървен иконостас, изработен от орехово дърво и забележителен със своята високо художествена ажурна дърворезба в стила на Мияшката школа.
Иконите на църквата датират от различно време. Някои от тях са от преди 1837 г. Най-старата – св. Дионисий – е от 1814 г., а най-новите са от 1914 г. Една от най-хубавите и ценни икони е иконата на Св. св. Кирил и Методий, рисувана от Станислав Доспевски през 1860 г.
Камбанарията на западната фасада е изградена в основи през 1906 г., а завършена през 1932-34 г.
Иконостасът на храма представлява уникална дърворезба под егидата на ЮНЕСКО. Изработен е от майстори на Дебърската художествена школа, начело с Макрия Негриев Фръчковски, чийто гроб е пред олтара на храма. Стенописите са направени от представители на Самоковската школа, а има икони дори от Станислав Доспевски. В църквата има и чудотворна икона, за която се твърди, че лекува.
Всеки ден от 08.00 до 17.00 часа
Входни такси:
Няма.
Местоположение на обекта:
Вашият коментар