Самуилова крепост e името на средновековна крепост, разположена между планините Беласица и Огражден в т.нар. Ключка клисура. Намира се на невисок хълм на десния бряг на река Струмешница, на 5 километра северно от село Ключ. Построена е вероятно в периода 1009-1013 година по време на управлението на цар Самуил и е част от мащабна фортификационна система.
В съчиненията на византийските хронисти от 11 век Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Кекавмен и други се известява за преграждането на Ключката клисура (на гръцки: Κλειδίον, Клидион) с широка преградна стена — дема. Археологическите изследвания сочат, че демата представлява сложна система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и опират на север в слоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 километра. Самата крепост, известна по-късно като Самуилова крепост е само част от тази фортификационна система.
Тя е изградена върху основите на тракийско и раннобългарско славянско селище. Върху хълма цар Самуил построява землено укрепление, защитено от три вала и два рова, концентрично разположени. Първият вътрешен вал има сложна конструкция с ядро от камъни и пръст и скара от дървени греди. Гребенът на вала е завършвал с широка стена, изградена от ломени камъни, споени с кал. Върху най-високата част на хълма са открити правоъгълни каменни основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула, конструктивно свързана с каменната стена. Останалите два вала имат единна структура на насипа си. Разположението на Самуилова крепост позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система.
Ключката клисура с река Струмешица и Беласица в началото на 20 век
Във фортификационно отношение укреплението носи белезите на българската укрепителна традиция, характерна за времето на Първото българско царство. Крепостта се свързва с ослепяването на българските войни по времето на цар Самуил. В околностите на крепостта през лятото на 1014 година се е състояла историческата Беласишка битка, в която българските войски са предвождани от цар Самуил. Войските на византийския император Василий II разгромяват българската армия и пленяват много войници. Цар Самуил и неговото обкръжение успяват да се спасят. След края на битката византийския император ослепява 14-хилядната пленена българска армия, като на всеки сто души оставя по един едноок водач.
През 1916 година по време на Първата световна война Богдан Филов, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щабът на действащата армия, заедно с Йордан Иванов посещават местата свързани с битката при Беласица. Той описва описва останките от укреплението и правилно оценява важната му роля в събитията от 1014 година.
Национален парк-музей „Самуилова крепост“ тържествено е открит на 23 октомври 1982 година. Останките от средновековното укрепление и селище са консервирани, а района около него е благоустроен. От паркинга до международния път Петрич — ГКПП “Златарево” към парка-музей покрай брега на реката води красива алея. Тя минава по пешеходен мост и се отправя към подножието на хълма. Отдалеч се вижда величествената бронзовата фигура на цар Самуил в цял ръст и четирите бетонни пилона изградени в най-високата част на хълма, върху руините от средновековната кула. Автор на паметника е професор Борис Гондов. Крепостта е важен туристически обект в югозападна България. От 2003 година тя е включена в списъка от 100 национални туристически обекта на БТС
Работно време:
Обектът е отворен през цялата година:
08:00 – 17:00 ч.
Екскурзовод: през цялата година в дните от сряда до неделя включително от 08:00 до 16:30 ч.
понеделник и вторник – след предварителна заявка.
Входни такси:
учащи и пенсионери – 1 лв.
Възрастни – 2 лв., деца до 7 г.
Хора в неравностойно положение – безплатно.
Беседи:
само на български език – 10 лв.
Ден за безплатен достъп – понеделник.
Местоположение на обекта: