Девическият манастир “Въведение Богородично” в Сопот е основан през 1665 г. от схимонахиня Сусана (според други податки – в 1404 г., но няма сигурни данни).
Застроен в близост до Хилендарския метох, който бил изгорен от кърджалиите през 1794 г., но оставил названието “метох”, пренесло се върху Девическия манастир (без да е метох на който и да било манастир). В този хилендарски метох е идвал о. Паисий и донесъл своята “История славеноболгарская”,която била многократно преписвана и е имало запазени два преписа-преправки от 1828 и 1845 година,които изгарят при опожаряването на Сопот от турците в 1877 г.
Запазена е от това време(третата четвърт на XVII век) църквата на манастира “Въведение Богородично”, която е интересна с архитектурната си планировка – няма изразена апсида от източната страна и е полуподземна (вкопана наполовина в земята). Само още една подобна църква е известна в пределите на България – тази в село Добърско (Разложко). Интересни са запазените в нея стенописи от XVII век – т.нар. “светии без глави”, и живописта на “царския ред” на иконостаса.
Също така интересна е запазената жилищна сграда с чардаците от XVIII век, която по чудо заедно с църквата оцелява при опожарявянето на Сопот от турците през 1877 г. и в която е запазена килията на девическото килийно училище (действало до 1850 г.), скривалището под килията на игуменката Христина (в което се е укривал Васил Левски).
Тук също е запазена и най-старата лоза в цяла Юго-източна Европа (а може би и в цяла Европа), която е на 350 год. и продължава да ражда.
В манастира е съществувал скрипторий за преписване на църковна книжнина, а също и иконописна школа за монахини, действала до 30-те години на XX век.
Манастирът е описан от Иван Вазов в почти всички негови по-големи и известни произведения: “Под игото”; “Нова земя”; “Чичовци”; “Хаджи Ахил” и др.
Днес манастирът е действуващ и е под ведомството на Пловдивската митрополия.
Местоположение на обекта: