Часовниковата кула в Ботевград е символ на града и е част от Стоте национални туристически обекта на България. С подновен часовников механизъм тя все още сигнализира всеки кръгъл час със съответен брой камбанни звънове. Построена е през 1866 г.
Височината ѝ е 30 метра което я прави най-високата часовникова кула в България. Отличителни белези са нейните барокови елементи и стенописите украсяващи вълнообразните корнизи. Долната част на кулата е каменна зидария с вратичка през която се влиза вътре за обслужване и навиване на часовниковия механизъм. Следват вълнообразна и най-отгоре — шестоъгълна надстройки с намаляващи диаметри.
Оригиналният часовников механизъм се съхранява в ботевградския музей. Новият е дело на майстори от Етъра и също отброява часовете с камбанни звънове.
Кулата е построена през 1866 г. по предложение на Мидхад паша от врачежанския майстор Вуно Марков. Часовниковият механизъм е направен от местния железар Генчо Наков, а камбаната — от банския майстор Лазар Димитров.
Първоначално на върха на кулата имало дървена къщичка от която на всеки кръгъл час излизал турчин с фес който се покланял докато камбаната отброявала часа. След Освобождението обаче, местните хора свалят и изгарят турския символ.
През 1924 г. до нея е пристроено читалище. След половин век, при реставрация на кулата, читалището е премахнато, а до кулата е засадена дугласка ела. Дръвчето израства през годините докато на височина почти достига кулата. То става едно от любимите дръвчета на ботевградчани и години наред бива украсявано за коледните и новогодишни празници. За съжаление обаче, порасналото дърво е твърде близо до кулата, и по оценка на лесовъда Йордан Кюрпанов — корените му застрашават символа на града. Дървото е отсечено, а в другия край на площада са засадени три нови дървета.
Печатът за този обект се намира в Историческия музей.
Местоположение на обекта: