Намира се в една красива и живописна местност на 3 километра югозападно от село Каран Върбовка,Русенско, България. Той се намира на около 50 километра югозападно от Русе, на около 20 километра североизточно от град Бяла. Наоколо се намират селата: Кацелово, Острица, Широково, Чилнов, Бъзовец и Горско Абланово.
Според преданията, манастирът е основан през Второто българско царство и съществува до падането наБългария под османско владичество. Сведения за манастира могат да се намерят в разказа на Михаил Грънчаров. В своята книжка „Летний крин или страдание светия Великомученици Марини“, печатана вЦариград през 1843, се твърди, че манастирът съществува още от времето на българските царе, т.е. по времето, когато са построени Етрополския манастир „Св. Троица“ и Мъглижкия „Св. Никола“. Историята на манисттира се разделя на три периода: Първи период – Пъврият манастир (стара история) е от основаването на манастира през Второто българско царство до падането на България под турско робство, когато е бил изгорен. Втори период – Вторият манастир (средна история) обхваща времето от откриването на Аязмото – към края на XVIII век до първата половина на XIX век, когато е бил построен вторият манастир, в двора, където е сегашният манастир. Периодът приключва с второто му пълно унищожение (вероятно изгорен) по време на възстанията в края на робството. Трети период – Сегашният манастир (нова истори), е посветен на построяването на манастира след Освобождението – до наши дни.
Според легендата след опожаряването на манастира мястото попада в земите на турците по тези места. Сляпото дете на един турчин се измива с вода от аязмото в деня на Св. Марина (17 юли) и проглежда. За благодарност бащата подарява земята на християните.
Новата църква е построена през 1890 г. Храмов празник е 17 юли. Предаването на манастира на Доростолската и Червенската митрополия става през 1911 или 1912 г. През 1940 г. са построени манастирската кухня, трапезария, склад, маза и баня.
Доростолският и Червенски епархийски съвет в заседанието си на 02.11.1965 г. решават с протокол №12 манастирът да има статут на девически и да носи името на Св. Великомъченица Марина. Решението е одобрено от Светия синод с протокол №1/02.1966 г.
Зима: 09-17 ч.
Лято: 07-19 ч.
Местополжоение на обекта:
Вашият коментар