Националната художествена галерия е българска държавна културна институция. Официалното ѝ название е Национален музей на българското изобразително изкуство. Намира се в София и се помещава в сградата на бившия царски дворец, заедно с Националния етнографски музей. Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 година като приемник на Софийската градска художествена галерия, от която получава доста от експонатите си. Настанява се в Двореца едва през 1952 г.
Във фонда си съхранява над 50 000 художествени творби — живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство, от които са изложени над 3000. Включена е в инициативата Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Експозиции
На посетителите си галерията предлага няколко постоянни експозиции — на втория етаж в сградата на двореца са изложени около 150 творби, представящи историята на българската живопис от Възраждането до 1960-те години, а на третия се намира постоянната скулптурна експозиция. В Криптата при Храм-паметник Свети Александър Невски са изложени и образци на българската иконопис. Освен това Националната художествена галерия представя в залите си и временни екпозиции — изложби на съвременни български автори, кураторски проекти, гостуващи експозиции. Към НХГ има и филиали, като къщите-музеи на Иван Лазаров, Никола Танев, Вера Недкова, но те реално трудно функционират за посетители. В залите на НХГ се организират и други публични и частни мероприятия: концерти, семинари, коктейли.
Фонд на НХГ
Сбирката на Националната художествена галерия е най-голямата музейна сбирка в страната, но не за всички произведения са предвидени подходящи за съхранение места. Единственото оборудвано хранилище за живопис се помещава в сградата на бившия Партиен дом, понастоящем сграда на Народното събрание. Друг проблем на колекцията е, че поради липсата на държавническо решение за отпускане на средства през последните 15-20 години в НХГ има изключително малко нови постъпления и то предимно от дарения. Разнообразните търсения, форми и движения в българското визуално изкуство от 1990-те години почти не присъстват в галерията. В момента някои частни колекции и други галерии имат по-добри възможности за представяне на актуалното състояние на българското изобразително изкуство, а отделни галерии (галерията на Светлин Русев например) се опитват да предлагат и своя визия за историята и развитието на българското изобразително изкуство.
Работно време:
от 10.00 до 18.00 ч.,
почивен ден – понеделник
Каса за продажба на билети: от 10.00 до 17.30ч., почивен ден – понеделник
Местоположение на обекта: