Научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Той включва и Археологически музей – най-старият музей в България. Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия (15 век).
Институтът се занимава с археологически изследвания на територията на България. Научният му състав включва 67 души (2009).
През 2004 година в института се работи по 45 научни проекта, като 21 са финансирани от държавната субсидия на БАН, 18 – от чуждестранни източници, 3 – от Националния фонд за научни изследвания.
Към 2009 година АИМ включва няколко подразделения:
Научни звена
* Секция за праистория
* Секция за тракийска археология
* Секция за антична археология
* Секция за средновековна археология
* Секция за нумизматика и епиграфика
* Проблемна група за интердисциплинарни изследвания
* Филиал в Шумен
* Филиал във Велико Търново
* Археологически музей
o Отдел Експозиции
o Отдел Фондове
Специализирани звена
* Редакционно-издателска група
* Научен архив
* Административни звена
История
Археологическият музей е създаден през 1892 г., когато основаният през 1879 г. Отдел за ценности е отделен от структурата на Народната библиотека. Първоначално музеят се нарича Народен музей и включва 3 сбирки – Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на Буюк джамия в София, където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на 18 май 1905 г. лично от княз Фердинанд I и министъра на Просвещението д-р Иван Шишманов. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния Етнографски институт с музей.
Сградата на Народния музей, ок. 1920 г.
През 1909 година музеят е преименуван на Народен археологически музей, като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела – Средновековен и Художествен. През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години, откъм БНБ, за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.
Ул. „Леге“ и музеят скоро след бомбардировките
Сградата на музея е частично засегната от британско-американските бомбардировки през зимата на 1944 г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация. През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната Национална художествена галерия, а друга част от колекцията от икони е прехвърлена в Криптата през 1960-те години.
Директори на Археологическия музей
* 1893-1910: Вацлав Добруски
* 1910-1920: Богдан Филов
* 1920-1928: Андрей Протич
* 1928-1929: Гаврил Кацаров
* 1929-1938: Рафаил Попов
* 1938-1944: Иван Велков
* 1944-1949: Никола Мавродинов
* 1949-1951: Димитър П. Димитров
Български археологически институт
Българският археологически институт е частен научноизследователски институт, основан през ноември 1920 г., след продължително публично обсъждане. Той е създаден по западно-европейски модел, като правоприемник на Българското археологическо дружество (основано 1901 г.). За негов пръв директор с най-много гласове е избран д-р Богдан Филов, (бивш директор на Народния музей и професор по археология в СУ), а за членове на УС – проф. Гаврил Кацаров, проф. Йордан Иванов, д-р Рафаил Попов и проф. Васил Златарски. Сред учредителите личат също имената на наши видни учени и общественици, като проф. Анастас Иширков, Стоян Романски, Иван Шишманов, Георги Баласчев, проф. Стефан Бобчев, Александър Теодоров-Балан, Никола Мушмов, братята Херменгилд и Карел Шкорпил, Васил Аврамов, Иван Д. Буров, проф. Янаки Моллов, и др. Законът за Българския археологически институт излиза на 16 юли 1921 г. (“Държавен вестник”, бр. 83), одобрен от Народното Събрание.
Сградата на Института на ул. „Раковска“ № 139, 1933 г.
Институтът е финансиран ежегодно с държавна субсидия от Министерство на Просвещението, и от редица частни спонсори и новоучредени дарителски фондове. В началото на 20-те години, БАИ закупува за нуждите си една малка къща на ул. “Раковски” № 139, която е тържествено осветена в присъствието на видни учени и интелектуалци през 1926 г.
В следващите двадесетина години Институтът и неговите членове провеждат активна изследователска, проучвателска и издателска дейност. До 1942 г. БАИ публикува над 25 собствени издания, от които и 13 тома на “Известия”-та на института. Осъществени са връзки и книго-обмен със стотици научни институти, университети и библиотеки по Европа и света. Оформена и изградена е нарочна Библиотека на БАИ, с над 20,000 тома книги, като в нея са включени и личните библиотеки на повечето членове на УС.
Директори на Българския археологически институт
* 1920-1940: проф. Богдан Филов
* 1940-1947: проф. Гаврил Кацаров
* 1947-1949: акад. Кръстю Миятев
Археологическият институт с музей след 1948 г.
През 1948 г., в хода на реформирането на БАН по съветски модел, Археологическият музей и Българският археологически институт са насилствено обединени, имотите им са национализирани, и е образуван нов – Археологически институт с музей (АИМ), подразделение, добавка като 32-ия институт към Академията на НРБ.
С основаването през 1952 г. на специализирана служба за защита на паметниците на културата към Комитета за изкуство и култура – днешния Национален институт за паметниците на културата, административният контрол, консервацията и реставрацията на паметниците са прехвърлени върху нея и АИМ продължава да се занимава главно с научноизследователска дейност.
През 1974 година са създадени филилалите на Археологическия институт във Велико Търново и Шумен.
Директори на Археологическия институт с музей
* 1949-1963: акад. Кръстю Миятев
* 1963-1970: акад. Димитър Димитров
* 1971-1978: проф. Дойно Дойнов
* 1978-1986: акад. Димитър Ангелов
* 1989-1992: проф. Велизар Велков
* 1992-1993: проф. Димитър Овчаров
* 1993-2003: проф. Йорданка Юрукова
* 2003-2007: проф. Васил Николов
* 2007-2008: проф. Рашо Рашев
* 2008- : доц. Маргарита Ваклинова
Периодични издания
* Списание Археология (излиза от 1959)
* Археологически открития и разкопки /ежегодна книжка, от ~1974/
Поредици:
* Известия на Археологическия институт (излиза от 1921)
* Годишник на Археологическия музей (излиза от 1906)
* Разкопки и проучвания (излиза от 1948)
* Интердисциплинарни изследвания (излиза от 1979)
* Нумизматика, сфрагистика и епиграфика (излиза от 1970, под различни имена)
* Сборник Плиска-Преслав
* Сборник Преслав
* Проблеми на прабългарската история и култура
* Приноси към българската средновековна археология
* Царевград Търнов
Работно време:
Цени на билети на Националния археологически музей:
Вход – 10 лв.
Ученици и студенти – 2 лв.
Групи ученици, студенти, деца – над 10 души – 1 лв.
Родител/родители с деца до 16 г. – групов билет – 10 лв.
Хора с физически увреждания и войници – безплатно
Дни на безплатно посещение:
- Всеки втори четвъртък от месеца за пенсионери
- Всяка последна неделя от месеца за всички категории посетители
Екскурзоводска беседа:
- Български език – 10 лв.
- Английски език – 20 лв.
Летен период (май-октомври)
10-18 ч.; без почивен ден
Зимен период (ноември-април)
10-17 ч.; почивен ден: понеделник
Местополжоение на обекта: