Природозащитен център “Пода”

Пода е местност около отока (пороса) на Мандренското езеро към Черно море в землището на град Бургас. Там се намира единствената смесена чаплова колония в близост до голям град.

Местността Пода е разположена на юг от центъра на Бургас по продълженито на международен път Е87, близо до разклонението му за бургаския квартал Крайморие.

Името на местността произлиза от дървен сал — „под“, теглен от въже, посредством който се преминавало през пороса на Мандра до началото на 20. век. Според Стоян Шивачев: Подът, който се намира на най-югозападния край на Бургаския залив, близо до Порос (Порос или Форос, днес Крайморие), западно от и на 8 км от Бургас, е поставен между сушата и блатискитя западен край на залива и Мандренска река, която близо до него се влива в залива е един вид груб и от дебел материал сал — плот. Той е поставен върху малкия, но дълбок проток (на места 10 метра), който съединява Пороското пристанище и Мандренското блато (днес Узунгерен), югозападно от Бургас и е западно от Порос.

Първия железен мост пресичащ отока на Мандренското езеро е построен през 1904-5 година.

През 1989 година със заповед на Министерство на околната среда и водите част от местността е обявена за защитена и предоставена за стопанисване и управление на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Тя е първата защитена територия в България, предоставена за стопанисване на неправителствена организация. БДЗП изготвя и изпълнява дейности по приетия от Министерски съвет План за управление, като така превърна ЗМ „Пода“ в модел за устойчива природозащита, екологично образование и природосъобразен туризъм. През 1994 г. защитената местност-лиман е обявена за КОРИНЕ място, а през 2002 г. за влажна зона с международно значение — Рамсарски обект. Предложена е за включване в Европейската екологична мрежа Натура 2000 в рамките на природен комплекс Мандра — Пода.

По площ защитената местност „Пода“ е само 100,7 ха, като в нея са наблюдавани 262 вида птици, което прави защитената територия една от най-богатите в орнитологично отношение местности в Европа. Мястото е съхранило огромно количество биоразнообразие в административните граници на град Бургас:

161 таксона низши растения,
231 вида висши растения,
168 вида безгръбначни,
6 вида риби,
16 вида земноводни и влечуги,
262 вида птици,
18 вида бозайници.

Тук се намира единствената по българското Черноморско крайбрежие смесена чаплова колония от бяла лопатарка, блестящ ибис, нощна, червена, сива, гривеста и малка бяла чапли. В самата защитена местност има три основни типа местообитания — хабитати със сладка вода, със солена вода и бракични водоеми. Гнездящите в защитената територия видове са 46, като най-атрактивни са речните рибарки, малките бели и сивите чапли, големите корморани, белите лопатарки и блестящите ибиси, различните видове потапници и патици, тръстиковия блатар и много други. През зимните месеци местността привлича с хранителните си условия нирци, гмурци, звънарки, сиви патици, качулати потапници. В края на лятото могат да се наблюдават речни рибарки, дъждосвирци, брегобегачи, водобегачи, кокилобегачи, чайки, стридояди и други.

През зимата в залива Форос към ЗМ „Пода“ могат да се наблюдават световно застрашените малък корморан, къдроглав пеликан, тръноопашата потапница и други, а самата защитена територия е убежище на големи бели чапли и на десетки хиляди патици и потапници.

Над ЗМ „Пода“ преминава и вторият по големина в Европа миграционен път на птиците, Виа Понтика, като годишно от тук прелитат 75% от европейската популация на белия щъркел (над 250 000 екземпляра), 100% от популацията на розовия пеликан (над 40 000 екземпляра) и хиляди видове хищни, водоплаващи и пойни птици.

В местността освен птици се срещат и други редки представители на българската природа. Тук е едно от най — големите находища на пъстрия смок — най-голямата змия в страната, етруската земеровка — най-малкият бозайник в Европа, екзотичната нутрия и световнозастрашената видра.

Природозащитен център „Пода“ е изграден през 1997 г. от Българското дружество за защита на птиците/BirdLife България в рамките на Българо-Швейцарската програма за опазване на биоразнообразието и с финансовата подкрепа на : Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество

Ланиус /Швейцария/
Швейцарската асоциация за опазване на птиците/БърдЛайф Швейцария
Европейски природозащитни награди „Хенри Форд“

Центърът е многофункционален и разполага с :

постоянна изложба, представяща биологичното разнообразие на защитената местност;
добре оборудвана лекционна зала с допълнителна изложбена площ;
богата орнитологична библиотека;
стая за доброволци;
барче за безалкохолни напитки и сувенири;
волиера за ранени и бедстващи птици;
офис и най-голямото предимство на центъра са обширните тераси, които дават възможност на посетителите да се докоснат непосредствено с богатия птичи свят на едноименната защитена местност, без те да бъдат обезпокоявани.

Комбинацията между стопанисване на Защитена местност „Пода“ /за която има изготвен и утвърден План за управление/ и прилежащ Природозащитен център, представляват най-модерната световна концепция за реална природозащита, която БДЗП осъществява в региона.

За посещения Пода е отворена целогодишно. В нея има няколко обособени маршрута, по които могат да се наблюдават редките видове птици без да бъдат обезпокоявани. Има действащо, покрито укритие, което дава възможност за ползване независимо от метеорологичните условия. Ежегодно в ПЗЦ „Пода“ се провеждат изследвания върху мигриращите птици, а най-добрите месеци за наблюдение на мигрантите са март, април, август и септември.

През 2012 година е построена допълнителна 7-метровата кула за наблюдение на птици.