Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, Област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река.
Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.
Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят. В магерницата се е приготвяла храната за монасите.
Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски (според някои автори от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата има параклис “Св. Преображение” с ценни фрески от 30-те години на 14 век.
Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.
Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.
През 1778 г. манастирът “Св. Иван Рилски” става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816-1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. В 1840 година е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Алекси Станишев и Димитър Станишев.
Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.
По време на османското робство манастирът е слабо укрепен и бива честа жертва на набези. “… и мъчно било веке да се увардят такива пустинни монастире от главните и частните слодейства, от които и на сегашньото време еще страдат, а колми паче тогава”
На 16 август 1778 манастирът е опустошен от разбойници. ” В лето от Христа 1778, месеца августа, 16 ден, освитающу четвертку, третий пут оплениха святий монастир преклетий арнаути 30 души, и изгориха до основания все здание, кроме пирга и церкве. Тогда бяше ридание и жалост, игоре и уви! Во время царя агарянскаго султан Хамида.”
През 1818 г. манастирът е обновен изрядно, но през 1819 г. е заобиколен от 800 души редовна османска войска и ограбен.
През 1821 г. след въстанията в Гърция, манастирът е ограбен отново от редовната войска.
На 12 януари 1833 г. манастирът изгаря след пожар: ” изгоре всикото здание монастирско кроме пирга и церкве “.
През лятото на 1846 г. десетина разбойници заколват петима от манастирския чифлик.
През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей “Рилски манастир”, но през 1968 г. монасите са върнати, през 1976 г. става национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от 14 век – 19 век, а в музея – много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.
Църквата „Рождество Богородично” е съборният, централният храм на Рилския манастир.
Средновековната църква, построена от Хрельо Драговол и назовавана Хрельова църква“, е съществувала до 1834 г., когато по решение на манастирското братство е била съборена и на мястото и, а вероятно и върху част от нейните основи е построена днешната съборна църква.
Строежът на храма започва през 1835 г. и е завършен през 1837 г. Негов строител е първомайстор Павел Иванович от с.Кримин,Сисанийска епархия, южно от Костурско, потомък на стар род строители.
Риломанастирската църква е църква от т.н. „атонски тип“. Представлява куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на “ Свети Николай Мирликийски“ и на „Свети Иван Рилски“. Църквата няма притвор. Отвън от запад, север и юг едноетажна аркадна галерия изпълнява ролята на нартекс.
Стенописната украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите зографи от ХІХ в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф, Димитър и Симеон Молерови и др. Иконостасът е дело на Атанас Теладур от Самоков и Петър Гарка.
Църквата „Въведение Богородично” е гробищната църква на Рилския манастир, разположена южно от манастира.
Изградена е на три етапа. Първият строителен етап обхваща строежа на двуетажна църква-костница. Долният етаж представлява правоъгълно помещение, в което се съхраняват костите на монасите, горният етаж е еднокорабна църква с една апсида, слабо издадена извън източния зид, обширна олтарна част с пет ниши в стените и правоъгълен издължен наос. Иконостасът е дърворезбен и датира от ХVІІІ или началото на ХІХ в. Стените на двуетажната църква са масивни, каменни. Църквата е строена вероятно преди средата на ХVІІІ в. Изписана е през 1795 г., като ктитор е бил самоковският митрополит Филотей. През втория етап към втория етаж на църквата от запад е прибавена също двуетажна сграда, която в долния етаж е с масивни зидове, а в горния с паянтови. Тази част на строежа датира от края на ХVІІІ или началото на ХІХ в. През третия етап от запад пред монашеските килии е изградена двуетажна галерия.
Източно от манастира, на пътеката, която води за старата постница, е разположена църквата „Успение на Свети Иван Рилски”. През 1746 г. там, където се издига днешната църковна сграда, е била построена църква над мястото, считано за място на първоначалния гроб на светеца. Към църквата е включена пещерата-жилище на отшелника през Х в. През 1820 г. църквата е преизградена от основи като еднокорабна, едноапсидна сграда с преддверие до пещерата-постница. Църквата е масивна и засводена, със слепи куполи. През 1820 г. църквата е изписана изцяло, но днес стенописите са силно повредени.
Църквата „Свети Лука“ е построена в края на ХVІІІ в. на мястото на първоначалния параклис, издигнат в памет на племенника на Свети Иван Рилски. Сградата е еднокорабна, едноапсидна с обширен притвор. Тя е двуетажна, като под същинската църква има помещение с огнище и обширна зазидана част, чиято западна стена е със средновековен градеж. Предполага се, че това са останки от първоначалния параклис „Свети Лука“.
Градежът на църквата и приземието е каменен, масивен, като и двата етажа са засводени. Иконостасът, който сега се намира в НИМ, е дърворезбен, позлатен и богато изписан. Той датира от ХVІІІ в. Наосът и притворът са изписани през 1799 г. по време на игумена Герасим, като ктитор е бил йеромонах Игнатий (Иван Калпакчи от Стара Загора). Стенописите в апсидата са от Тома Вишанов, а в наоса и притвора от зографи от Самоковската школа. В 1864 г. от западната страна на църквата е пристроено обширно преддверие, което я е свързало с училището, издигнато от Неофит Рилски.
В непосредствена близост северно от църквата „Свети Лука“, на по-високо издигната тераса се намира църквата „Покров на Света Богородица”, построена през 1805 г. от майсторите Михаил и Радоица от с.Рила, върху основи на по-стара църковна – „Покров Богородичен”. Стенописите ѝ от 1811 г. са дело на Тома Вишанов Молера и други майстори от банската художествена школа.
Рилският метох „Орлица“ се намира на десния бряг на река Рилска, на около 2,5 км източно от град Рила и 18 км от Рилски манастир.
Създаден е вероятно в средата на ХV век. В метоха „Орлица” през 1469 г. пренощува тържествената процесия с мощите на Йоан Рилски, пренасяни от Търново в манастира.
Метохът представлява комплекс, състоящ се от църква, жилищни и стопански сгради. Църквата „Св.св.Петър и Павел” е малка, еднокорабна култова сграда, построена е през 1478 г., изографисана през 1478 г. и цялостно през 1491 г. През 1863 г. е изписана наново от Никола Образописов – художник от Самоковската живописна школа, като са запазени част от средновековните стенописи (над входа и в апсидата).
Рилският метох „Пчелина“ се намира на около 4 км също югозападно манастира. Метохът представлява комплекс, състоящ се от църква, жилищни и стопански сгради. Представителната му част се състои от неголяма жилищна сграда, разположена на югоизток от построената в близост в края на 18 в. също неголяма църква „Успение Богородично”, издигната по всяка вероятност със средствата, а може би и с труда на монаси пчелари в чифлика.
Рилският манастир е сред Стоте национални туристически обекта. Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден, печатът се намира в музея на манастира. Правенето на снимки в църквата и музея на манастира е строго забранено. Разрешено е снимането в двора на манастира.
Манастир: 7.00 до 20.00 ч
Хрельова кула (работи само от 1 юни до 30 септември).
Етнографски музей и възрожденски гостни стаи, Манастирско стопанство, Църковно-исторически музей:
От 1 юни до 30 септември: 08.30 – 19.30 ч. – без почивен ден
От 1 октомври до 31 май: 08.30 – 16.30 ч. – без почивен ден
Входни такси:
Църковно-исторически музей:
Възрастни – 8.00 лв.
Учащи – 1.00 лв.
Семейство (двама възрастни и деца) – 3.00 лв.
Хрельова кула, Етнографски музей и възрожденски гостни стаи, Манастирско стопанство:
Възрастни – 5 лв.
Учащи – 1 лв.
Семейство (двама възрастни и деца) – 3 лв.
Местоположение на обекта: