Рупите е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград. Селото се намира на 8 км североизточно от Петрич. До 1951 година носи името Ширбаново, а до 1993 година Мулетарово.
Село Рупите е разположено в Петричко-Санданската котловина.Отстои на около 8 километра северно от общинския център Петрич. На 2 километра източно от селото се намира вулканското възвишение Кожух. В източното подножие на възвишението в землището на селото е разположена известната местност Рупите, известна с лечебните си минерални извори с температура 75°C. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 мм.
На 2 километра източно от селото в местността Кожух се намират руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. В досегашните исторически изследвания този град се свързваше с античната Петра. Откритият тук през 2002 година латински надпис от 308 година сл. Хр. по недвусмислен начин доказа, че край село Рупите се е намирал античния град Хераклея Синтика, споменат многократно от античните автори. Досега този град бе локализиран на юг от Беласица.
Селището се споменава в османски данъчни регистри от 15 век, 1570 и 1664-1665 година. През 1570 година Сирбан се числи юридически към махалите на град Петрич. Според документа в него живеят 28 християнски домакинства.
През 19 век селото е чисто българско, числящо се към Петричка каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ширбан (Chirban) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 142 българи. През 1889-1892 година на мястото на по-стара църква е построена църквата „Успение Богородично“, чийто иконостас е дело на резбаря Йосиф Йосифов от село Каракьой, Неврокопско.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Ширбаново е чисто българско село. В него живеят 252 българи-християни.
С писмо от 21 февруари 1904 година селският кмет (мухтар) и старейшините на селото се оплакват на руския императорски цивилен агент в Солун – Николай Демерик от своеволията на местните турски чифликчиии и го молят да им съдейства за премахването на съществуващите беззакония.
Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 304 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
По време на Междусъюзническата война през 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.
В землището на селото се намира известната местност Рупите, където в последните години от живота си живееше ясновидката Ванга. Тук през 1994 година, финансиран от самата Ванга и по проект на архитектите Богдан Томалевски и Лозан Лозанов, е построен храмът „Св. Петка Българска“ в близост до къщичката, в която тя е живяла. Предсмъртното желание на Ванга е било тя да бъде погребана в двора на къщичката си, за да може хората да черпят сили от гроба ѝ, и въпреки че вече не е сред нас, тя пак да може да помага. Но от фондация „Ванга“ решиха да не уважат това нейно желание и тя бе погребана до храма „Св. Петка Българска“. Местността Рупите е разположена в подножието на хълма Кожух. Преди стотици години Кожух е бил вулкан. Чудотворните земи са резултат от изригването на този вулкан. Известна е с редки дървесни и животински видове, някои от които са включени в Червената книга на България. Тук се намират целебни минерални извори и басейни. Има и орнитологична станция, занимаваща се с движението на мигриращите птици. За това късче земя прочутата българска пророчица баба Ванга казваше, че е наситено с особена енергия.
Местността Рупите, заедно с храм-паметник „Света Петка Българска“, е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Всяка година в Рупите на 15 август, (Успение Богородично) се провежда традиционен събор. Предлагат се лакомства, играчки и дрехи. Свири се традиционна музика от Югозападна България и се танцуват местни танци. Популярни спортни мероприятия по време на събитието са футболът и народната борба.
На името на местността Рупите е именуван ледник Рупите
Работно време на храма:
ноември – март:
08:00 – 17:00 часа.
април – октомври:
07:30 – 19:00 часа.
Достъпът е свободен.
Местополжоение на обекта: