Хълмът е достъпен откъм с.Текето по път, минаващ на изток-североизток. В ляво от пътя се вижда селище от римската епоха, с много останки от червена керамика по повърхността. На билото има крепостни стени, опасващи върха на хълма. Те са изцяло зарити в земята, но могат да се видят на няколко места в иманярските изкопи. Дебелината на стената е 1,80 м до 2 м, градена с ломени камъни, споени с бял хоросан, който е със значителен примес от ситен пясък. На южната страна стената е разкрита отвътре от иманяри на протежение от 4-5 м. В изкопаната пръст могат да се намерят фрагменти от средновековна битова керамика от края на Х и XI в. Проучването на иманярските изкопи разкрива незначителен пласт, слабо наситен с керамика – вероятно крепостта е използувана за кратко време.
Исторически музей-Димитровград е създаден през 1951г. като музей на Димитровград, който има за цел да покаже съзиждането на младия град и да бъде негов летописец. Повече от половин век той е институцията, която съхранява и популяризира миналото на родния край и пази спомена за хилядите млади хора от цялата страна, построили градът на своите мечти. Музеят се намира в центъра на града, в един комплекс с Градска библиотека „П. Пенев”.
Зала „Бригадирско движение в България”
Експозицията е единствена по рода си в България и отразява един сложен и противоречив период от близкото минало на България – 1945-1990г. Бригадирски униформи, знамена , награди, снимки от бригадирското ежедневие и др. разкриват историята на това движение и потапят посетителите в духа на времето.
Зала „Димитровград” проследява изграждането на един от най-младите градове на България, превърнал се през 50-те години на ХХ век в символ на т. нар социализъм.
От м.февруари 2010 г. в Исторически музей – Димитровград е открита зала „Археология”. Първата изложба в нея има за цел да разкаже историята на общината от палеолита до идването на османските турци. В нея са представени находките от праисторическото селище от местността „Карабюлюк”- с Ябълково, античният некропол в Меричлери, средновековното селище и некропол край с. Крум и др.
Галерията в Димитровград събира и съхранява творби на българското изкуство. Притежава близо 2000 произведения от 374 автори, представящи изобразителното изкуство от 60-те години на ХХ век до наши дни.
Работно време:
От понеделник до петък: 9.30-18.00 часа
Събота и неделя: 10.00-14.00 часа
Исторически музей-Димитровград предлага на посетителите: обзорна и тематична беседа, изготвяне на исторически справки, ползване на снимковия и негативен фонд на музея.
Мезек е основано на 2 км източно от сегашното му местоположение в местността „Орехите“ (старо име: „Юртището“) по сведения на стари хора от селото. В миналото селото се нарича Музак, което по превод на Филов означава музей. По това време селото се състои от 800 — 1000 къщи. Бива обект на чести нападения поради разположението му на натоварен път, който свързва Централна Европа и Близкия Изток. Намерени останки в Мезек свидетелстват, че при такова нападение е било разрушено. След това разрушение селяните временно бягат от него и като се връщат образуват ново село по източните склонове на Източните Родопи. Датата на преименуването на Музак в Мезек не е известна.
През януари 1931 г. случайно е открита внушителната тракийска куполна мавзолей-гробница в могилата „Малтепе“, на 1 км източно от селото. Проучена е през лятото на същата година от професор д-р Богдан Филов и д-р Иван Велков и датирана в средата на IV век пр. Хр.
Разкритите две тракийски гробници популярната до селото и куполната под връх Шейновец и внушителната средновековна крепост в близост дават основание за предположения, че районът е обитаван от древността, но точни сведения за възникването на Мезек няма.
Край селото съществуват три историко-археологически обекта. Единият е тракийска гробница от третата четвърт на 4 век пр.н.е., вторият е крепостта Неутзикон и третият е куполната гробница непосредствено преди връх Шейновец.
Разположен е на десния бряг на река Арда в град Кърджали, квартал Веселчане.
Той е бил част от средновековен манастирски комплекс основан през VI – VII век, след края на периода на иконоборството във Византия. След неговото създаване, той станал център на християнството в Източните Родопи. От археологическите разкопки е известно, че съществуват няколко последователно строени църкви. Те са с типично византийски стил, със силно атонско влияние. Манастирът е бил средище на една от големите средновековни епархии – Ахридос.
Руините на манастира са открити още през 30-те години от местни любители на историческото ни минало. Дълги години руините остават непроучени до 1962 г., когато са открити и други части от останките на манастира. Реставрацията протича от 1998 до 2000 година, ръководена от проф. Николай Овчаров и Даниела Коджаманова.
Историческите сведения и запазените останки от градежи дават основание, че той се е превърнал още в X – XI век в епископско, а по-късно и в митрополитско средище. За това свидетелстват уникалните находки намерени в храма и около него – петте зидани гробници. Четири от тях са на висши духовници, а за другата се предполага, че е на виден светски аристократ. Една от гробниците, която се намира в църквата е била затворена херметически. След внимателното отваряне, са били открити мощи на висш християнски духовник от края на XII и началото на XIII век. Според някои учени тя принадлежи на Патриарх Евтимий Търновски, други отхвърлят тази хипотеза, задари липса на достатъчно доказателства в нейна подкрепа.
В гроба са намерини още напълно запазен епитрахил, тъкан със злато и с необикновена украса, както и в платнен кръст зашити църковни мощи. Само на 4 места в света има запазени такива находки, а в България това е първата, по мнението на специалистите и това говори че през среновековието днешен Кърджали е бил важен християнски център. Прекрасната златовезана материя на епитрахила, наръкавниците и набедреника поразяват с майсторската си изработка. По исторически данни епитрахилът е изключително скъп, предполага се, че е правен в Константинопол. През 2000 година е въстановена една от църквите на манастира.
Поради високата художествена стойност останките от средновековния манастир и църква Св. Йоан Предтеча са обявени за паметници на културата от национално значение.
За посещение в комплекса е необходима предварителна заявка.