Благоевград

Регионалният исторически музей в Благоевград е основан през 1952 година, но началото му се отнася към 1948-1949, когато към градското читалище е създадена малка сбирка предимно с археологически материали, която постепенно се разраства. Понастоящем има добре изградена структура, като са обособени следните отдели: “Археология”, “Етнография”, “Българските земи XV — нач. на XX век”, “Нова и най-нова история”, “Природа”, “Художествен”, “Фондове”, “Връзки с обществеността”, както и обслужващи звена: лаборатория за консервация и реставрация, модерна фотолаборатория и библиотека с над 16 000 тома.

Днес във фондовете на музея се съхраняват материали за историческото минало на областта. Особено интересни са надгробните плочи от римската епоха от долината на река Струма, находките от античния некропол при село Рупите, керамиката и монетите от античността и средновековието, находките от средновековния Мелник, Самуиловата крепост и други.

Във фондовете на музея се съхраняват безценни вещи, свидетелстващи за живота и борбата на българския революционер, идеолог и войвода на ВМРО Гоце Делчев, сред които са “Окръжно на ТМОРО” от 1902 г., написано от Гоце Делчев и Гьорче Петров, оригинална снимка на Делчев с посвещение за Никола Малешевски, пощенски картички, печатни издания, отразяващи живота и революционното дело на героя, както и клетвените символи, пред които радетелите за свобода са влизали в редовете на ВМОРО, личен печат, 24 оригинални писма, написани лично от Гоце Делчев и адресирани до революционера Малешевски. Там се съхраняват и голям брой вещи и оръжия, принадлежали на революционери като Яне Сандански, Тодор Александров, Христо Чернопеев, Ильо Малешевски, Кръстьо Асенов и други. Особено ценни са материалите, свързани с войните за национално обединение на България от периода 1912г.-1913г. до 1915г.-1918г. Съхраняват се военни карти, оръжие и снаряжение, лични писма, снимки, документи, дневници и други. Сред ценните предмети е и оригинално писмо написано от Иван Вазов и адресирано до генерал Константин Жостов през 1915г.

Вторник – Петък – 09.00 – 18.00

Събота – Неделя – 09.30 – 18.00

Понеделник – почивен ден

Местополжоение на обекта:

По време на Възраждането от източната страна на Бистрица се застроява Вароша – българската махала на града. През 30-те години на 19 век оттук минава френският геолог Ами Буе, който описва Джумая като град с 3000 до 4000 жители, в който живее наследствен войвода. Джамиите доказват, че има доста турци и помаци, наред с българите. Улиците са настлани и твърде неправилни. Според французина българите наричат града Шума (от „шума“ – гора).

В 1844 година, след издействането на султански ферман, във Вароша е осветена църквата „Въведение Богородично“, достроена и изографисана в следващите 50 години. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир, посещава града и пише:

„ …след като оставих село Семитлия, влязох в долина, украсена от градчето Джумая на река Струма. Нощта прекарах у гостоприемните му жители. Джумая има една църква „Въведение на Пресвета Богородица“ и неголямо българско училище. “
Във Вароша се намира и къщата на Георги Измирлиев Македончето, участвал в Освободителните движения. През 1866 година е основано и читалището на града.
Указ на Президиума на Народното събрание за преименуване на град Горна Джумая в град Благоевград
В 1891 година Георги Стрезов пише за града:

„ Центърът Горна Джумая (Джума-баля), е спретно градче с неповече от 1200 къщи. През бурните години от 1877 – 1879 по-голямата част от населението в града, както и в околията, се изселило; градът се ограбил, опустошил. По-голямата част от къщите са нови; а жителите са преселници от разни страни. Най-много нахлули цинцари и гърци от Мелник и Сяр, които са прибрали речи цялата търговия. Градът като пограничен, расте и успява от ден на ден. Жалко е само, че всичката работа бяга в чужди ръце, а българщината отслабва. Преди време тоя град бил един от най-разбудените; сега страшно е, да не се отвори и в тоя чисто български град гръцко училище. В Джумая има две бани с минерални води: една в чаршията, друга по-навън. В подирната има и един камък с надпис. В черковния двор има камък с гръцки надпис, пренесен от Струмски чифлик. 1 училище. Една църква, българска. “
През 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов населението на Горна Джумая (Йокари Джумая) брои 6440 души, от които 1250 българи, 4500 турци, 60 гърци, 250 власи, 180 евреи и 200 цигани.

При избухването на Балканската война през 1912 година шестдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Местоположение на обекта