Караджов камък е част от всеизвестната триада – Караджов камък, Кръстова гора и Белинташ. Тези три върха олицетворяват съответно света на мъртвите, свете на боговете и света на живите. В пълен противовес на Белинташ – камъкът на познанието, Караджов камък олицетворява един друг, значително по-мрачен свят. Съществуват теории, че там са се извършвали риуални жертвоприношения и погребения. И наистина правейки съпоставка между двете се усеща съществена разлика. Докато Белинташ приема своите посетители сякаш в една топла прегръдка и достигането до него е леко и приятно, Караджов камък всява дори лека нотка на страх докато се достигне до неговите висини. Той се състои от два скални зъбера, между които е загнезден един огромен камък, за който и до днес не се знае как точно е попаднал там. Носят се легенди, че огромният гранит е спуснат от космически кораб. За да се достигне до каменното плато трябва да се изкачат около 15m отвесна скала, на която е поставена дървена стълба и метален парапет. Приключението започва още от първото стъпало, тъй като адреналинът и страхът надделяват.
В един хубав ден решихме да посетим триадата, като краят беше предвиден да бъде на камъкът на живота, от където да изпратим слънцето. И така, нашата разходка започна от Кръстова гора, за която ще разкажа повече в друга статия. От Кръстова гора на около 5 km се намира загадъчното място, което посетихме – Караджов камък. Една весела дружинка тръгнахме по виеща се пътека в посока към Аязмото. Преходът беше приятен, на места с голяма денивелация, на други със спускания. Маршрутът е с продължителност от около час до два часа, според темповете на ходене. Пътеката преминава през горски пространства и открити високи полета, като на места гледките, разкриващи се пред погледа те оставят без думи. След около час и половина ходене пред очите ни се разкри оргомната, величествена, каменна канара, която трябваше да изкачим по стръмната стълба, приятно подпряна на откоса. Поглеждайки нагоре имаш чувството, че камъкът ще се тъкулне всеки момент, поглеждайки надолу … е, може би е по-добре да не гледаш надолу. Изкачваш този стръмен откос и пред очите ти се натъква друг, още по-плашещ и необезопасен, както и едно леко изкачване, водещо до платото. Всички предпочетохме второто, което забелязахме. След броени минути се озовахме в платото, на което също като на Белинташ има множество оброчени ями.
Платото е дълго около 400m, а площта му достига близо 5 дка. Достъпът до него е само от югозападната страна, като процепът под Караджов камък играе ролята на своеобразна порта. Отворът е с височина 20m , a ширината му около 2-3m. Изправяйки се във висините на мястото, разкриващите се гледки оставят смаян зрителя им. В едната посока се вижда цялото величие на Белинташ, в другата – Кръстова гора, а погледът обхваща всичко чак до Тракийската низина.
Има една легенда, която разкзва за това как мястото е получило своето име. Според преданието в местността живеел Караджа войвода, който пазел населенито на околните села от турци и башибозуци. Единият от вариантите на легендата гласи, че войводата бил много разгневен на шайка башибозуци, които отвлекли, осквернили и убили на върха красива девойка – Драгана. От тогава лобното място на момичето носи името връх Драганица. Караджа войвода дочакал няколо дни и когато чул, че башибозуците са в село Мостово, събрал четата си и ги нападнал. Оставил само един жив, който изпратил в Пловдив, за да съобщи, че българите от местността няма да търпят повече издевателствата на башибозуците. Това разгневило много валията и той изпратил редовен аскер. Турците обградили скалата и избили четата, като убили и Караджа войвода. От тогава до днес камъкът носи неговото име. Местните избягват да говорят за Караджов камък, защото според тях той е пълен с нечиста енергия. Дали има лоша енергия или негативните легенди, свързани с мястото създават едно поле на негативизъм – не знам. Знам, че мястото заслужава да бъде видяно и че камъкът, който сякаш е кацнал върху зъберите е впечатляващ скален феномен.
