Петър Тодоров

Националният дворец на културата (НДК) е сграда с няколко зали в центъра на София, която се използва основно за културни прояви. Най-голямата зала („Зала едно“) е с 5000 места. НДК е открит през 1981 г., а негов архитект е Александър Баров. Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов.

Сградата е разположена на 123 000 кв. м. площ, разгъната на 8 етажа и 3 подземни нива, включващи 13 зали, 8000 места и възможност за настаняване от 100 до 4000 участника. Сградата „НДК“ посещават около 1 600 000 човека годишно.

Любопитна информация

* Според проф. Милчо Брайнов, от 1978 до 1981 са изкопани 1 700 000 куб.метра пръст, излети са 335 хил. куб.метра бетон, вложени са около 19 700 тона арматура. Стоманата в НДК е повече от тази на Айфеловата кула.
* До 1990 г. името на сградата е Народен дворец на културата „Людмила Живкова“.
* Избран за Най-добър световен конгресен център за 2005 година

Работно време:

Печат и марка за обект номер 61А НДК, ще намерите на пл. България – административна сграда на НДК- ниво партер Туристическа агенция ‘Астрон’ до охраната

понеделник-петък от 9 до 18 часа.

Събота и неделя почивни дни.

Местоположение на обекта:

Решението за построяване на катедрална църква е взето още през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Основният камък е положен при изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството. Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев (1848-1918), с помощници руските архитекти Александър Смирнов (1861 – ?) и Александър Яковлев (1879-1951) и е издигнат на най-високото по онова време място в София. Първият проект (1884-1885 г.) е бил изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта. Окончателният проект е бил готов през 1898 г. Строежът на храма започва през 1904 и е завършен през 1912 г., като цялото изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева. За кратко през 1916 г. храмът е преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий“ (по това време, през Първата световна война, България и Русия са на страната на пактове-противници), а през 1920 г. отново е върнато първоначалното име „Свети Александър Невски“.евского “.

Работно време:

понеделник – неделя: 07:00 – 19:00 ч.

Беседа на български език – 50 лв. (с предварителна заявка)

Местоположение на обекта:

Националният исторически музей (НИМ) е най-големият музей в България и сред най-големите в Европа. Създаден е с решение на правителството на НРБ през 1973 г. и съхранява над 650 000 паметници на културата. Първата представителна експозиция е открита през 1984 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава в сградата на Съдебната палата в центъра на София.

По решение на Министерския съвет от април 1997 е преместен от пролетта на 2000 в “Дом номер 1” на Президентската резиденция, Бояна и става най-добре охраняваният музей в страната. Новата експозиция е тържествено открита от министър-председателя Иван Костов на 29 юни 2000 г. По решение на Министерския съвет от април 1997 е преместен от пролетта на 2000 в “Дом номер 1” на Президентската резиденция, Бояна и става най-добре охраняваният музей в страната. Новата експозиция е тържествено открита от министър-председателя Иван Костов на 29 юни 2000 г.

Работно време:

Без почивен ден. Музеят не работи на официалните празници 1 януари, Великден (неделя), 24 и 25 декември

Ноември – март (зимно):

9.00 – 17.30 ч. (Касата работи до 16.45 ч.)

Местоположение на обекта: