Виктория Крумова

Курортният комплекс „Семково“ е сгушен в прегръдката на величествената Рила планина. Намира се на 17 km от град Белица, като до самия комплекс се стига по тесен планински път, обсипан с невероятни гледки. През 1976 г. Семково е признат за курорт с местно и национално значение. Тогава са построени и няколко хотела – „Рила“, „Бор“, както и вилно селище „Света гора“. От Семково се разкрива невероятна, спираща дъха панорама на величествените върхове на Рила и Пирин. Курортът е разположен  на около 1600 m надморкса височина, а в непосредствена близост, на 1750 m височина, се намира хижа Семково.

Семково е едно прекрасно райско кътче, където човек може да се откъсне от динамичността на делниците и да се потопи в магията на планината. През зимния сезон можете да се отдадете на зимните спортове. Лятно време, за любителите на планинския туризъм, е прекрасен изходен пункт за много разходки из необятната Рила. Някои от основните забележителности в местността са:

Панорамата на Семково

Местността се намира на около 30 минути от Семково на южния склон на връх Тумбата /1770m/. От панорамата се разкрива внушителна гледка към Пирин и Родопите.

Сухото езеро

До него се достига за около три часа, като се минава както през много стръмни терени, така и през зелени живописни поляни, разкриващи пред погледа величието на Пирин. Сухото езеро е място, където времето е спряло и човек може да чуе тишината. То е разположено в Ковачкия дял на Югозападна Рила в клекова гора в циркуса под Средния връх (2531m). Езерото е на 2045m надморска височина и е крайна точка от екопътеата „Очарованието на торфището“.

Вапски езера

До тях се достига за около 4 часа, а Вапските езера са крайна точка от екопътеката „Следите на леденика“. Езерата са разположени в Ковачкия дял на Югозападна Рила и югоизточно от връх Вапа. Вапските езера са две – по-голямото е около 26 декара и е разположено на 2 268 m надморска височина, а по-малкото има почти кръгла форма, обхваща почти 3 декара и се разполага на 2 234m височина.

Скалишки езера

До тях се достига за около 4 часа. Разположени са в Ковачкия дял на Югозападна Рила южно от връх Скалец /2678m/ в Скалишкия циркус. Езерата отново са две, като голямото заема около 36 декара площ, а малкото едва 1,2 декара.

Карааланишки /Чернополянски/ езера

До тях се достига за около 5 часа. Разположени са южно от връх Канарата/2697m/ и югоизточно от връх Черна поляна/Карааланица -2761m/ в Чернополянския циркус. Езерата са три, но едно от тях не е отбелязано в нито една карта, тъй като е много малко по размери.

Без съмнение, който веднъж е усетил магията на Семково е оставил частица от себе си там. За тези, които не са били там горещо препоръчваме да преживеят спокойствието на това сгушено в полите на Рила невероятно мястно, където можете да чуете тишината и да у спокойсте духа си.

Според вярването на траките, населявали някога българските земи, в далечно време Родопа планина била прочута с красотата си девойка, харесвана дори от боговете. Те скрито се надявали да пленят хубавицата, всеки от тях мечтаел тя да му стане жена. Бог Хемус бил особено ревнив към девойката и хвърлял огромни каменни грамади, за да я скрие от останалите богове. (Разказва се, че от тези каменни грамади израснали пловдивските тепета.) Ала като не могъл да я опази, бог Хемус вкаменил красивата девойка и тя станала планина.

Дебрите на тази планина били огласяни от чудните песни на най-прочутия певец, Орфей, с които той омайвал птици и животни. Скитал веднъж Орфей цял ден из планината и поседнал на един връх да почине. Залисан от прекрасната гледка, която се откривала пред очите му, не забелязал как от една зейнала скала излязла триглава змия-чудовище. Щом зърнала унесения момък, тя повлякла туловището си към него, изплезила чаталести езици с гъста отрова. Търкулнали се камъни и събудили Орфей от унеса му. Изтръпнал той – нямало къде да избяга, само скали били наоколо. Скован от страх, той запял. Песента му била толкова пленителна, че змията застинала на място и се заслушала. Орфей гледал омаяната от песента му змия и продължавал да пее – песен след песен. Разказват, че три дни и три нощи не секнала песента му. Змията-чудовище бавно прибирала отровните си езици, стиснала уста, протегнала се и легнала на земята. И както слушала, на третата нощ заспала непробуден сън. Щом забелязал, че змията спи, Орфей скочил и пъргаво се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина. Къде е отишъл след това, никой никога не разбрал. Но родопчани запазили в паметта си прекрасните му широки и протяжни мелодии, които и днес живеят в чудните им песни.

Има и друга легенда за планината. В много далечно време имало в Родопите праведен човек, поп, на име Слав. Той странял от хората, от техните съблазни и крамоли. Живеел сам в планината, обличал се с кожи от зверове, хранел се с диви плодове, с трева и шума. Познавал целебната сила на планинските билки и умеел с тях да лекува и най-тежко болни.

Далеч се носела славата му, можел той да вдигне на крак тежко болни, да възстанови слабите, да отвори очите им за природната хубост. Много народ се извървял при него, да дири лек за болките и слабостите си. И всички били изцерявани с билкова отвара, с чистия планински въздух, с благите слова на родопския отшелник.

Дълго живял поп Слав и дълги години помагал на хората. От признателност към добротата и лечителството му народът нарекъл планината на негово име – Попславова или Славеева планина. Но споменът за красивата Родопа живеел в сърцето и душата на народа и трудно се заличавал. Затова е останало името Родопа, а на най-високия връх на планината има поляна, обрасла с дъхава трева, която се казва и днес Попславова поляна.

Преди 36 години на днешният ден в САЩ и Канада за първи път се отбелязва най-големият нерелигиозен празник в света – Ден на Земята. Тогава милиони американци, участващи в демонстрация, настояват политици, държавници и бизнессреди да включат в приоритетите си опазването на природата. Оновната идея, свързваща хората от целия свят на тази дата, е да се обединят в защита на околната среда.

Едва през 1990 година празникът е обявен за международен. България се включва в неговото честване през 1993 година. На 22 април 1992 президентът на Република България Желю Желев подписва клетва в името на Земята. На този ден над 30 хиляди български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Документът е връчен на Конференцията на ООН за околната среда и развитието през юни същтата година. От тогава до ден днешен всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и има принос за една по-чиста, по здравословна и по-ествествена околна среда, както и за съхраняване живота на планетата.

По случай днешният ден НАСА отправя предизвикателство към хората по целия свят, като активира специална страница по повод Деня на Земята. Инициативата на космическата агенция е под заглавието „Къде на Земята си на 22 април“. Те поставят предизвикателство към всеки, който иска да направи снимка или видео за това, къде е бил и какво е напраивил за планетата в този ден. Всички свидетеслтва ше бъдат пубикувани в социалните мрежи и ще бъдат част от страницата на агенцията във Facebook под името – Ден от живота.

Включете се и вие, нека заедно направим Земята едно по-добро място за живот.