Виктория Крумова

Кадри от дрон заснеха как девственият плаж Иракли е на път да се превърне в поредния каменен град. Поредният абсурд – ако не са законите за къмпингуващи, то съвсем случайно някой бетонен замък ще поникне като гъба на някой от най-красивите и запазени от човешките ръце плажове. Сякаш човекът в днешно време е самото олицетворение на дявола. Може би наистина адът е на Земята, а дори да не е ние се справяме достатъчно успешно с превръщането на Земята в ад.

Ще ви разкажа, за един от най-красивите плажове, на които някога съм била. Може би това ще е едно от малкото неща, които ще останат – едни красиви спомени за едно невероятно място, което ще се превърне в поредния каменен град, претъпкан със скъпи заведения и хотели и евтини хора.

Плаж Иракли се намира в едноименната защитена местност, в която се разполага и природен резерват със същото име, последното убежище на застрашени растителни и животински видове, както и на различни видове гъби. Плажът отстои на 9km от Обзор и е едно от най-божествените и спокойни места. Там времето спира и човек се потапя изцяло в един друг живот – живот без време, живот без правила, живот без ограничения. Живот, в който всеки може да бъде това, което е. Там човек може да изживее себе си напълно и изцяло, да потърси отговори на своите въпроси и да открие покой в душата си. Там хората са непринудени и истински, лицата им греят, а душите им са чисти колкото и голите им тела. Къмпингуващите старателно са направили биваци в гората, които са окрасили в подръчни материали – миди, рапани, пръчки, камъчета, вързани с канап. Сковали са различни пейки, масички, изградили са огнища, дори импровизирани тоалетни. Тези хора изживяват своята почивка по един коренно различен начин. Не се интересуват от напудреното лице, а от греещата душа. Не се опитват да прикрият своите дефекти със скъпи тоалети, а излагат на показ всичко, което имат, защото се гордеят с това, че са деца на Земята. Тези хора са навсякъде около нас, просто никога не разказват за това, защото няма да бъдат разбрани. Нека не ги разбира обществото – не е и необходимо, но не е и необходимо да им се отнемат местата, където могат да изживеят своята почивка така, както са решили – с вързани с клечки коси, наметнати с някой голям шал, под изпровизираната тента, с китарата до запаления на плажа огън, слушайки мелодията на морето.

Пари, проституция, политици, новини.. Това е животът днес. Животът се е превърнал в едно вулгарно съществуване, в което всеки се бори да направи мръсно на другарчето и да се „нагълта“ с възможно повече пари, мислейки си, че те ще му донесат толкова бленуваното щастие. Изконните човешки принципи биват потъпкани и ставаме все по-малко свободни. Ако изобщо думата свобода може да бъде използвана вече в целия й блясък. Превъръщаме се в едно илюзорно свободно общество, което трябва да си плаща. Скоро може би и за въздуха, който дишаме ще измислят някакво начисление.

Някои хора се чувстват добре, живеят в измисления си свят заедно със своята привидна свобода, а други откриват свободата в природата – онази природа, която не е доскосната от бетона, от закона и от онези „висшестоящи“, които правят всичко възможно да извлекат лична облага от всяко нещо, което хората харесват.

Защо всяко райско място трябва да бъде унищожено, ще кажат някои – облагородено? Защо не можем просто да оставим натурални красотите на страната ни. Защо са тези безсмислени закони, които се опитват да сложат в клетка онзи, който има себе си за истински свободен. За мен истинската свобода е да мога да си легна под нощното небе, луната да бъде моята лампа, а шума на морето да ме приспива, да се носи аромат на гората зад мен. Това е моята свобода, за която очевидно вече ще искат да плащам – в най-добрия случай, защото могат да решат да заличат всички тези непокътнати места и на тяхно място да издигнат огромните замъци, в които онези с пълните джобове и натежалите на вратовете им ланци да изживяват своята „свобода“. За всеки има място под слънцето, не съдя никого, но и не одобрявам съсипването на малкото ни останали места, на които стотици, дори хиляди хора намират себе си и намират своята свобода.

На 1 април, известен още като Международен ден на хумора и шегата, музеят „Дом на хумора и сатирата” бележи своя 44-и рожден ден.Ежегодно екипът на Весела къща щедро обявява 1 април за Ден на отворените врати. Всички атракции, изложби и празнични прояви са на разположение на всички гости на града напълно безлплатно. По традиция в първоаприлска програма са предвидени интересни изяви за всички възрасти.

В 10.30 ч. в „Залата на жирафите“ започнва детското утро, посветено на 40-годишнината от откриването на малката планета Габрово. Празничната програма „На планета Габрово“ се осъществява с любезното съдействие на Сдружение „Планета Габрово“, а главни герои в нея са зайците от ОУ „Ран Босилек“.

От 14.00 ч., отново в „Залата на жирафите“, на любителите на кинокомедията ще бъде предоставена възможността да гледат две класически български прожекции, а именно – „Бай Ганьо тръгва по Европа“ и „Бай Ганьо във Виена“ на режисьора Иван Ничев.

В 17.30 ч. е откриването на две гостуващи изложби.

За Деня на шегата гостуващи в столицата на хумора ще бъдат двама изтъкнати творци – Цветан Стоянов и Калин Николов, които ще представят своята обща изложба „Усмивката“.

Цветан Стоянов е художник и преподавател в Националната художествена академия, участник в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата – Габрово. За първи път представя в Габрово своя самостоятелна изложба – в 59-те цветни фотографии греят усмивките на обикновени хора от улицата. „Напоследък снимам хора, които се смеят. Това се оказа много трудно нещо. Аз се надявам хората, които видят изложбата, да започнат да се усмихват повече и по-искрено.“ – споделя авторът.

Калин Николов за втори път гостува в Дома на хумора. В 13-те си карикатури в „Усмивката“ пресъздава находчиво и с добро чувство за хумор фрагменти от нашия живот в миналото и днес.

Втората сборна изложба обединява творби на двама хърватски и двама български карикатуристи. „2 + 2“ е названието на общата изложба и на проект, осъществяван от Международна асоциация на курикатуристите в гр. Сисак (побратим на Габрово). Като партньор по този проект Домът на хумора е домакин на първата изява от амбициозната инициатива – изложба от карикатури на Ненад Остоич и Дамир Новак (Хърватия) и Ивайло Цветков и Трайко Попов (България). Всеки от четиримата автори участва с 15 свои карикатури по любими теми, а следващата година изложбата им ще бъде представена и в гр. Сисак. Карикатуристите наблягат на следните теми в своитте произведения: толерантността, опазването на околната среда, войната, свободата, борбата между великите сили, политиките на ЕС и бежанската криза.

В празничната вечер ще прозвучат и изпълнения на възпитаници от Музикална школа „Звезди в аванс“ с ръководители Ваня и Радослав Талеви.