100 обекта
  • Обекти
    • 100-те Обекта
    • 100 обекта списък
    • Отпаднали обекти
    • Препоръчани обекти
  • Легенди
  • Хижи
  • Новини
  • Разходки
Author

Петър Тодоров

Петър Тодоров

Разходки

Село Косово – таящо в себе си духът на едно далечно минало

by Петър Тодоров 05.04.2016

В настоящата статия ще ви разкажа за едно приключение, което преживяхме миналия уикенд. Както може би сте забелязали ние сме хора, които обожават да пътуват, а също така и да откриват нови, закътани, прекрасни местенца от страната, които заслужават да бъдат посетени и видяни. На първи април започна нашето приключение – да, истинско беше, не остана само на шега. Тръгнахме с жадни надежди да задоволим сетивата си с красиви гледки и положителни преиживявания, което разбира се се случи.

Посетихме едно много интересно малко местенце в централната част на пъстроцветните Родопи – село Косово. То е разположено на около 5 километра от балнеоложкия комплекс Нареченски бани, на 30 км от Асеновград и 36 км от Пампорово. Селото води своето начало в далечния 15 век, като на територията му са се заселили преселници от Старо село. Разказаха ни, че в началото селото се е разполагало на едно било, но с цел да бъдат по-защитени от нападения е преместено в долината между няколко хълма. Сякаш сгушено и защитено от прегръдките на планината. Тогава селото е било наричано Дяволското село, защото е било трудно за откриване от турците. Подходът към него и бил само един път – този, по който ние стигнаме до това райско  местенце. Селцето е мъничко и е разположено на изключително разнообразен терен – предимно планински. Впечатление прави етажираността на постройките, което е наложено от сложните топографски особености, с които се характеризира терена. В селото е изцяло запазен духът на типичната възрожденска родопска архитектура, което прави мястото изключително ценно и заслужаващо да бъде видяно.

12517134_10154025700225692_920651448_o

Пристигнахме там след обяда и бяхме приятно посрещнати от слънчевите лъчи, които нежно галеха разкриващите се пред очите ни красоти. Бяхме гости на Комплекс Косовки къщи, като ни настаниха в Хаджийската къща, за която стопаните й казват, че е душата на комплекса.

12962533_10154025465275692_1980645340_o

Тази къща е  обявена за паметник на културата и е изградена в средата на VIX век от възрожденския майстор – уста Хаджи Георги Станчовски, който е създал и две от най-красивите къщи в Пловдив в стария град, а именно – къщата на Георгиади и къщата на Куюмджиоглу – сега Етнографски музей. Комплекса разполага с още две къщи –  Гатовска къща, която е разположена в средата на Турската махала и е изградена на няколко нива с отделни входове и Елиновска къща – на върха  на Турската махала. В Елиновстката къща някога е било първото килийно училище.

Малко след като пристигнахме някои от нас решиха да прекарат остатъка от прекрасния ден на голямата веранда, на която се излиза от мехната на къщата, а останалите поехме по планинските пътечки на опознавателна разходка. Маршрутът, по които вървяхме беше лек за ходене, но в същото време изключително живописен. Той минава по трите хълма около селото – Чуката, Калено бърдце и Кузмина  и през каменните около 100 годишни параклиси Св. Дух, Св. Иван, Св. Петър.

12962392_10154025464295692_1135442154_o

Природата е невероятна, а въздухът беше пир за телата ни. Минахме през красиви слънчеви поляни, тесни госрки улички, прашни полски пътища и течащи рекички.

12970466_10154025464755692_1434915522_o

В един момент виждахме Хаджийската къща, но нямахме идея как да стигнем до нея. А тя сякаш беше на ръка разстояние от нас – на съседния склон. Срещнахме едни мили хора, които реставрираха къща извън селото и бяха така добри да ни дадат насока как да излезем в центъра на селото, както и ни дадоха да си налеем вода. Разказаха ни за желанието си да реставрират къщата, използвайки само материалите, които едно време хората биха използвали. След няколкоминутнта почивка при тях се отправихме по пътеката, която ни показаха. Не след дълго се озовахме в центъра на селцето, където впечатлението ни беше привлеченео от селската гостилница, носеща името „Безгрижен живот“.

12970611_10154025693265692_397770030_o (1)

Да, там наистина животът е безгрижен. И като се замисля – колко му трябва на човек – малко храна, слънце, чист въздух и две очи, които да може да залее с любов преди да заспи. Да, нищо не е толкова сложно, колкото го представяме непрестанно, напротив – животът е толкова простичък и както тогава тържествено възкликна някой „Ей, хора, животът е хубав!“.

От центъра на селцето до къщата ни имаше още дестина минути ходене. Пристигнахме и вече беше време за вечеря. Хапнахме сладко сладко, а след това тропнахме няколко родопски хорца, за да засилим духа на преживяването. Звучащата българска музика, дървените прозорци, плетените черги и миндерите в Хаджиевата къща привнасяха един уют и топлина, както и гордост, че сме българи.

12970639_10154025647415692_1915607508_o

Изключително благодарни сме на собствениците на Косовските къщи за това, че ни поканиха да бъдем техни гости и да опознаем отблизо едно толкова прекрасно кътче в нашата малка инак България. Нагостиха ни с родопски специалитети като пататник, качамак и клин – баница със сирене и ориз, разказаха ни различни истории и бяха толкова мили и гостоприемни. Горещо препоръчваме мястото, което е прекрасно за качествена почивка в планината. Благодарим и на едни от най-добрите блогъри, с които бяхме – Мими, Ади, Нина, Ели2 и Юлия за прекрасният уикенд, който споделхме в сърцето на Родопите.

Неслучайно е казано, че по-пърстроцветна от Родопа няма. Обаятелна със своите багри, аромат и пъстрота, определено е планина, която заслужава да се познава и обича. И както е казал поетът:

„Крила, крила да имах! — та щях да бягам ази

от туй борбище шумно на страсти и умрази,

де моя дух под скърби прегъва се, кат’ роб;

та щях към вас да хвръкна, Родопи горделиви,

с гърди разширочени и с погледи стремливи…“

05.04.2016 1 коментар
0 FacebookTwitterPinterestEmail
Разходки

БЕЛИНТАШ – природа, религия, мистика събрани в едно

by Петър Тодоров 03.04.2016

„Не, човешката душа в Родопите не може да избегне поетичното настроение. Две очи, една душа и едно сърце са малко, /…/ за да фанеш безграничността, да се напиеш от невидимата струя на вечността на тоя мир…”

                                                                                      „В недрата на Родопите”, Иван Вазов

 Може би е редно да започна с кратко, тривиално описание, което да насочи читателя за мястото, за което ще ви разкажа, използвайки пъстротата на прекрасния ни език и величието на вечните писатели и поети, които ще си позволя да цитирам, тъй като се възхищавам на лекотата, с която успяват да пресъздадат картините и усещанията.

Навсякъде мястото бива описано като „скално плато, намиращо се на около три километра южно от Село врата“ с надморската височина  около 1200m, съчетаващо красота, обаятелност и мистериозност в едно. Може би това е достатъчно, за някои да се досетят кое е мястото, а за тези, които още се чудят тези редове са посветени на продълговатото, скалисто плато, обвито в мистерии и легенди, наречено Белинташ. Смята се, че скалите там са образувани в резултат от изригването на вулкан,чийто кратер е застиналия в съседен връх – Караджов камък. Мисля да спра до тук с фактологията и да обърна внимание на няколо интересни за мен легенди, които определено пробуждат любопитството ми и навяват много теми за размисъл.

В директен превод Белинташ идва от думите „бели”- бял и „таш”– камък и значи „бял камък“, още „камък на живота“, „камък на позитивната енергия“ .В превод от древните тюрски езици Белинташ може да се тълкува като “камък на познанието”. Според някои краеведи топонимът Белинташ може да бъде преведен като „камък на войната“.

Съществуват редица легенди и вярвания за мястото. Някои твърдят, че източния склон на платото е древно гробище, където има заровени големи количества злато. Според Пророчицата Ванга мистерията на Белинташ ще бъде разкрита, когато там бъдат отнети 8 човешки живота. От пророчеството до днес мястото е взело три жертви, които са били покосени от мълнии. Според други изследователи мястото представлява своеобразна звездна карта, датираща от преди 7 хиляди години. Изследователите се обединяват за теорията, че Белинташ е мястото, където древните хора, а по-късно траките са осъществявали своята връзка с Космоса. В конфигурацията на издълбаните в скалите мистериозни дупки, учените виждат ясно съзвездията Лъв, Ореон, Малка Мечка, Голяма Мечка. Слънцето и Луната се отразяват точно в двата кладенеца в определени дати от годината.

Ще продължа с моето преживяване. Да – преживяване, защото това място наистина не се „вижда“, то се преживява с всички други сетива.

Отклоняваш се от главния път и сякаш навлизаш в един друг свят. Табелата показва, че остават около тридесетина километра до мистериозното място, към което си се запътил, но за теб времето вече е спряло. Цари едно спокойствие и пъстротата на природата те пленява. Думите дори са излишни. Всичко бива оставено на сетивата. Виждаш, чуваш, усещаш в същото време споделяш всичко, споделяш го – там, където винаги си мечтал. Пътят се вие и изкачва все по-нависоко и по-нависоко, а вълнението остава срамежливо скрито.

И достигаш мястото, където е време да полетиш към дългоочакваното. Слизаш, нарамваш багажа и стремглаво тръгваш нагоре. Пътеката навлиза в ароматна борова гора, където чистота на въздуха е пир за тялото и душата. Преминава се през пъстри и изпълващи гледки, включително и вековният бук, формиращ причудливи естествени форми, в дънера на който хората са поставяли монети. С всяка крачка се доближаваме все повече до това невероятно място, съчетало толкова много истории в своето име и толкова много мистерии в своите форми. И ето, че след непосредствено малко време пред нас се открива този монументален, непреходен камък. Още няколко крачки и сме на платото – наречено от някои „челото на Родопа“.  А там, там – дъхът спира. Панорамата е толкова внушителна, че съзнанието сякаш не може наведнъж да побере цялата тази шир, с нейнта неописуема прелестност. Поглеждаш в едната посока – синьото небе прегръща родопските върхове, обагрени с нежните зелени тонове на настъпващата пролет. Поглеждаш в другата посока – загадъчни бели облаци обгръщат върхът, на който се намира религиозното светилище Кръстова гора. Отместваш леко погледа и се разкрива невероятният скален феномен – Караджов камък. В друга посока нежни сатенени мъгли се спускат по склоновете на планината. И накрая, обръщайки се за пореден път виждаш онова огромно жарко оранжево слънце, което срамежливо се скрива зад тъмни облаци и преминава към другата страна на нашата синьо-зелена дишаща майка. И тук дъхът ми вече е спрял и сякаш съм готова просто да седна там някъде и да съзерцавам. Да попивам от енергията на това толкова величествено място. Пренебрегвайки истории, легенди, факти – просто да седя и да съзерцавам. Да вдишвам чистотата на въздуха и да гледам великолепният филм, които природата е подготвилаи само за този единствен и неповторим миг, в който седя там горе и сякаш времето е спряло. Сякаш нищо друго няма значение. Сякаш просто си там, за да се преклониш пред тази величественост и да благодариш, че си част от нещо толкова огромно, че имаш възможността да го изпиташ и преживееш с всяка част от себе си.

И вече, изхождайки от преживяното мога със страхопочитание да изрека името Белинташ. Както и да се присъединя към твърдението – Белинташ не би могъл да бъде описан, той трябва да се преживе. И смятам за достойно да завърша това словоизлияние и да демонстрирам зародилата се в мен любов към тази пъстроцветна планина с думите на един велик български писател, а именно Иван Вазов, който пише:

„Родопи горделиви – грамада вековечна,

от върхове гранитни верига безконечна,

защо ме тъй привлича видът ви див, суров?

Кат зидове гигантски, вий вдигате се смели

и криете от нази невидени предели,

цял свят незнаен, нов.“

 

03.04.2016 0 коментари
0 FacebookTwitterPinterestEmail
Новини

Насърчават туризма в Асеновград

by Петър Тодоров 29.03.2016

Пътят до Асеновата крепост, който през изминалта година беше затворен поради активните слвачищни процеси в района, вече е рехабилитиран и достъпен за превозни средства. Поради така стеклите се обстоятелства и спада на тусити в тази област Общинското предприятие „Туризъм“ полага началото на нова кампания, целяща популяризирането на различни туристически обекти, намиращи се в района. Кампанията е подобна на тази на БТС за 100-те национални обекта, но в сравнително по-малък мащаб.

Експертите от ОП „Туризъм“ са подготвили специална книжка с десет туристически обекта от региона около Асеновград, като при посещение гражданите ще получават печат. При събрани всички печати, туристът ще получава значка. В новоиздадената книжка намират място както известни забележителности като Асеновата крепост и Бачковския манастир, така и по-слабо познатите като Караджов камък, Рибната църква, Араповски манастир и село Косово. Към момента се провежда и рекламна кампания, която да популяризира тази инициатива за насърчаване на туристическите посещения.

29.03.2016 0 коментари
0 FacebookTwitterPinterestEmail
Новини

Старосел отваря врати за туристи

by Петър Тодоров 16.02.2016

Тракийският култов комплекс в Старосел, който е сред 100 туристически обекта отново отваря вратите си за туристи. До скоро мястото беше опасно, тъй като имаше пропадане в тунела, изграден за преминаване. Вече той е обезопасен и комплекса е отворен за посетители.

Обикновено през зимата се бележи спад в посещаемостта на комплекса, която значително нараства през летния период, когато тракийският комплекс е посещаван както от много български граждани, така и от чужденци. Храмът е впечатляващ и е възлово място на голям култов център от множество скални светилища, както и 120 могили. В България тракийските могили са много, но Староселската е запазена с цялото си великолепие и e съхранила в себе си духа на древните траки.

16.02.2016 0 коментари
0 FacebookTwitterPinterestEmail
Новини

Копривщица – сред 30-те най-красиви градове в Европа

by Петър Тодоров 08.02.2016

Според Японски туристически агенти Копривщица е сред 30-те най-красиви европейски места. Целта на Японската асоциация на туристическите агенти е популяризирането на малки атрактивни кътчета в Европа. Пред тях бе поставено предизвикателство да определят 30-те най-красиви населени места в добрата стара Европа. Първоначално били избрани 41 места от 28 държави. В крайна сметка са определени 30-те най-красиви, отговарящи на определен набор от критерии, включително и този да не присъстват в японските медии и да не са пренаселени от турсити. Целта на проектът е жила да се разшири палитрата от възможни дестинации и туриститчески атракции за японските туристи.

Британският вестник „Телеграф“ припомня в публикация за 30-те най-красиви кътчета в Европа, че през декември 2013 г. Робърт Нурдън (соственик на къща в Копривщица) е написал до вестника впечатленията си от страната ни. Той казва: „Оттук през 1876 г. започва борбата за независимост от “турско робство”, а днес българите признават важното място на града в историята си. Този живописен град с къщи, наполовина направени от дърво, защитава Средна гора и е разделен от криволичещата р.Тополница и е домакин на важни музикални и фолклорни фестивали.”

08.02.2016 0 коментари
0 FacebookTwitterPinterestEmail
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • …
  • 51

Категории

  • 100 Обекта
  • Легенди
  • Новини
  • Отпаднали обекти
  • Препоръчани обекти
  • Разходки
  • Туристически идеи
  • Хижи
  • Facebook
  • Instagram
  • Youtube
  • Tiktok
100 обекта
  • Обекти
    • 100-те Обекта
    • 100 обекта списък
    • Отпаднали обекти
    • Препоръчани обекти
  • Легенди
  • Хижи
  • Новини
  • Разходки