Петър Тодоров

В ерата на дигитализация и туристически пътувания в космоса, опазването на културното наследство изглежда все по-належащо и задължително. В стремежа си да запази и предаде на поколенията едно забележително техническо съоръжение, община Невестино, в рамките на проект CB006.2.21.108  – Възраждането на вечните символи на Дойран и Невестино, финансиран от ИНТЕРРЕГ – ИПП трансгранична програма България –  Северна Македония, извърши консервация и реставрация на Кадин мост.

Мостът е изграден преди повече от 550 г., за което свидетелства каменна плоча на арабски език, разположена на самия обект. Той е построен по заповед на великия везир Исхак паша през 1470 г., по време на управлението на султан Мехмед II. Това го прави, може би, най-старото запазено техническо съоръжение в България, което се използва и до днес със своето първоначално предназначение.

Мостът представлява величествена каменно-зидана конструкция от големи дялани гранитни блокове, състояща се от пет кръгово-цилиндрични свода, като средният е най-висок и задава заострената форма на моста. Във всяка от колоните е оставен по един прозорец за оттичане на водата при пълноводие. Архитектурата му е смесица от антични, средновековни и ренесансови форми.

Кадин мост е доказателство за знанията и уменията на хората от миналите векове. Това е място, където се усеща силата на Човека и преходността на днешния ден.

Ако искате да се слеете с непреходното, и да избягате дори за кратко от ежедневието си – задължително посетете Невестино.

Проектът е съфинансиран от ЕС чрез ИНТЕРРЕГ-ИПП трансгранична програма България – Република Северна Македония

Тази публикация е изготвена със съдействието на Европейски съюз чрез  ИНТЕРРЕГ-ИПП трансгранична програма България – Република Северна Македония, CCI No 2014TC16I5CB006. Съдържанието на тази публикация е единствено отговорност на община Невестино и по никакъв начин не може да се приеме, че отразява възгледите на Европейския съюз или на управляващия орган на програмата.

Ако имате желание да направите нещо различно и забавно, което да ви снабди с една голяма доза адреналин бих ви препоръчал да се отправите на североизток и да опитате морски каякинг край нос Калиакра.

Това приключение беше част от програмата в нашия прес трип в Каварна и както обещахме в „Магията на Каварна“ дойде моментът, в който да ви разкажем повече за него. Всичко започна в прекрасен съботен майски ден, когато единадесетте пътешественика заедно с Галин Георгиев от Трип Каварна и Красимир Митев от Къща за гости Левана поехме към сините брегове на плаж Болата. Там ни чакаха 6 каяка, една моторна лодка и обещание за много усмивки и силни емоции.

В началото Галин обясни на всички някои основни постановки при карането на каяк. След това всеки един от нас се качи, за да направи своя първи опит в залива на плажа и да придобие усещането да управлява морски каяк. Още от първия момент ми се стори лесно, а идеята че си сам в морето носи едно чувство за величие. Бе предвидено разходката с каяка да бъде около 6 километра, тръгвайки от плаж Болата, преминавайки покрай нос Калиакра до местността Зеленката.

Бяхме разделени на две групи като едните щяха да карат от Болата до м.Зеленка, където да бъдат сменени от втората група. Първата група в пълна готовност, оборудвани, ведри и готови за подвизи се качиха в каяците и потеглиха. Останалите се качиха в лодка Левана и се отправиха към опознавателна разходка покрай невероятните скални масиви, извисяващи се сякаш в небесата.

Ето че дойде и моментът хората да сменят своите роли – тези, които се возиха и любуваха на красиви гледки да се качат в каяците.

А тези, които бяха в каяците да се отдадат на заслужена почивка след 6 километра гребане. С лодката отидохме до местност Зеленката, където се сменихме.

И ето ни и нас вече в каяците, усмихнати и готови за нашето приключение, което чакахме с нетъпение.Още от самото начало ни бе приятно, лесно, а ентусиазмът и адреналинът бяха водещи. Да знаеш, че разчиташ само на себе си,  да се довериш на себе си и способностите си е невероятно.

Галин грижовно минаваше през всеки от нас и ни даваше ценни съвети какво да правим, за да подобрим техниката си. Едно от най-важните неща бе да избягваме сблъскването на два каяка, освен за да предпазим каяците и за да предотвратим и евентуално обръщане във водата.

Времето от тръгването до самия нос Калиакра, който се пада средата на морската ни разходка мина толкова неусетно, че дори ми се стори кратко. Може би подсъзнателно исках тази разходка да продължи малко повече, а вече бяхме изминали 3км. Усещането е толкова силно да се намираш в каяк, който се носи по вълните, като в същото време си в подножието на една от най-красивите крайбрежни ивици, която е и част от движението “100 национални туристически обекта”, че не ти се иска скоро да слизаш от каяка.

Преминавайки от другата страна на нос Калиакра вече се вижда брега, но с това се появява и вятър, който налага управлението да бъде малко по-технично, защото при запазване на предишната техника, носа на каяка тръгва в различна посока от желаната. Веднага правим необходимите корекции и продължаваме смело напред, наслаждавайки се на огромните скални масиви и множеството птички, които се намират на територията и са накацали по напечените от слънцето скали. За съжаление минаха така неусетно и последните 3 километра от нашето морско приключение и вече влизаме в залива. Като за последно загребване даваме всичко от силите си, за да ускорим каяка до колкото ни е възможно, за да може да се насладим максимално на финалните метри.

Това преживяване определено си заслужава. Ако имате нужда от адреналин, емоция от нещо различно и интересно, това е вашето приключение, за което няма да съжалявате. И определено вашият човек  за него е Галин Георгиев от Трип Каварна. Можете също да съчетаете своето каяк приключение с прекрасните места, които има на северното ни Черноморие.

Сега ще ви разкажа за един делничен ден, отрупан с много ангажименти и задачи, леко напрежение на моменти дори, прекаран в нашата мила столица. След като още със ставането хоасът оглави началото на деня, след многото неща на дневен ред, някои дори несъзнателно пропуснати, реших, че е време да отида на моето любимо място в града – центърът.

За мен думата център е относително понятие – той започва от Южния парк, простира се до НДК, обхваща част от Граф Игнатиев, бул. Христо и Евлоги Георгиеви с прекрасните цветя, посяти по цялото му протжение и ремонтираните мостчета и пейки по канала. Там имам едно любимо мостче, на което съм прекарвала часове, взирайки се в далечината и търсейки отговори на своите душевни питания. Разбира се да не пропускаме няколкото квартала, обрагждащи Южният парк, в които обожавам да се разхождам безцелно.

До скоро живеех близо до Южният парк и всяка възможна секунда, независимо от сезона – слънце, дъжд, сняг, вятър .. аз прекарвах на това място, в което си имам кътче за всяко едно настроение на душата ми. Е, може би от „до скоро“ става ясно, че вече не е така. Интересното е, че дори бившият ми дом не ми липсва така, както усещам липсата на моят зелен на моменти, пусто кафяв, носталгично есенно пъстър или снежно побелял парк. Там успявах да открия себе си, когато нямах време да се катеря по високите планини, достатъчно беше да прекарам няколко часа разхождайки се или просто седейки на някоя закътана пейка и реейки погледа си в нищото, или пък в себе си. Сякаш паркът е бил повече мой дом, отколкото онази кутийка, разкриваща величествеността на Витоша пред очите ми всяка сутрин.

Разбира се разходката ми беше провокирана от няколко задачи, които имах а свърша, на които така и не им беше писано да бъдат свършени в този ден. Но отдадох желаното от мен време на любимите ми места в града. Неизменна част от моите разходни е Starbucks, обожавам една от техните напитки, както и сметаната, която слагат, а вчера се почувтвах изключително специална, защото сякаш като подарък ми бяха сложили огромно количество от този бял грях.

Вървях си по улицата и се разминавах с всякакви хора – усмихнати, сърдити, намръщени, безразлични, мили, груби, на пръв поглед пъстра палитра от настроения и личности. Беше ми интересно да ги наблюдавам, да виждам техния темп, тяхното движение по земята, тяхното усещане за улиците,  за сградите, за себе си дори, защото всичко това личи по лицата на хората, просто трябва да се вгледаш внимателно, за да го видиш. Беше ми интересно и в същото време чувствах надигаща се еуфория в душата си, защото минавах по улиците, които обожавам и чувствах, че всичко около мен е там и все едно ми се усмихва. Минах по пътищата, по които съм минавала десет години и се чувствах защитена, на познато и сигурно място. Качих се в любимият си автобус и дори бутаницата в него не успя да ме напрегне, аз бях щастлива, че минавам отново от там.

Повървях през любимият ми софийски квартал и пред мен се появи Южният парк, в цялата си прелест. Наистина го обожавам. Някои казват, че преувеличавам, но за мен това място е мястото където мога да успокоя себе си. Там винаги е пълно със смеещи се деца, волни, играещи, щастливи. Може би там е разковничето, на моето спокойствие. Както в онези изледвания – ако влезеш в стая с щастливи бебета и твоето настроение ще се преповдигне, но ако бебетата плачат – определено и ти ще се почувстваш потиснат. Всички цветове, с които паркът е обагрен карат душата ми да грее. Това е кътче, в големия град, където дори за малко можеш да се откъснеш от динамиката и забързаното ежедневие и да се потопиш в спокойствието на дърветата, водата, свежите аромати и разцъфналите цветове.

София е прекрасна, стига да имаш очи да я видиш и сърце, за да я почувстваш.

Крушунските водопади вече са отворени за посетители, съобщи пред БТА кметът на община Летница Красимир Джонев. В началото на ноември миналата година достъпът до природен парк “Маарата” бе ограничен, след като огромна скала затрупа и причини смъртта на двама туристи.Заради инцидента трасето е променено. Направени са два лесно достъпни и безопасни маршрута. Поставено е ново мостче, площадка за наблюдение, елиминирани са всички мостчета, водили към проблемния участък, осигурен е достъп до нов водопад.

Едната екопътека отвежда до площадката за наблюдение, от която се виждат двата водопада едновременно. По думите на Джонев досега такава гледка не е била възможна, тъй като старите мостчета са били тесни и близко разположени до скалните масиви. “От гледна точка на комфорт, безопасност и прекрасна гледка тази площадка е най-доброто, което можахме да направим заедно с проектантите”, добави кметът.

Вторият маршрут отвежда посетителите до равнината, където е изворът на тази травертинова каскада, а дискретна пътека води до новия водопад.

За всичко това общината е вложила 31 хиляди лева от общинския бюджет, като 9 хиляди лева от тях са били за специализирана фирма, която се е занимавала с логистиката на безопасността на района.

Красимир Джонев добави, че ще се извършва постоянно наблюдение на водопадите. “Има назначени лица, които ще обикалят трасето три пъти дневно. Това ще гарантира максимална чистота на района, в същото време ще оглеждат скалите и там, където се забележи пукнатина или камък, който е опасен за посетителите, ще се вземат конкретни мерки за отстраняване на проблема”, каза кметът.

Той заяви още, че ще бъдат назначени десет човека. Двама екскурзоводи ще запознават туристите с разрешените маршрути.

Подходът към така наречения зелен водопад няма да бъде маркиран, тъй като пътеката преминава през редица частни имоти.

източник: Blitz.bg