100 обекта
  • Обекти
    • 100-те Обекта
    • 100 обекта списък
    • Отпаднали обекти
    • Препоръчани обекти
  • Легенди
  • Хижи
  • Новини
  • Разходки
Author

Петър Тодоров

Петър Тодоров

100 Обекта

№78 – Манарстир ”7-те престола”

by Петър Тодоров 11.12.2012

„Седемте престола“ e православен манастир от Софийска епархия, намиращ се в Стара планина, на границата на Софийска и Врачанска област. По-точно описание: манастирът е в красивата долина на сравнително малката река Габровница, на пътя от гара Елисейна в Искърското дефиле към село Осеновлаг, Софийска област, в полите на връх Издремец (1492 m). Официалното му име е “Света Богородица”. Манастирът е сред Стоте национални туристически обекта, има печат целогодишно.

“Седемте престола” се намира на 86 км от София и това го прави популярна дестинация за разходка през уикенда за жителите на столицата. Прекрасно е реставриран и разполага с 50 легла, паркинг и ресторант. Манастирът е достъпен за автомобили по тесен асфалтиран път от гара Елисейна в Искърското дефиле. Гара Елисейна е спирка по маршрута на пътническите влакове, отстояща на 64 км от София и на 10-12 км от манастира. Всяка вечер до манастира отива автобус, който прави връзка с един от пристигащите влакове.
По източници и предания манастирът е издигнат по време на Втората българска държава XII–XIV век.

Легенда говори, че цар Петър Делян (Петър II) е починал в манастира, който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел.

Манастирът е по-известен с нехрамовото си име „Седемте престола“, заради своята уникална черква. Предание разказва, че седем боляри създали седем селища в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има седем параклиса (престола) и специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Със сигурност манастирът е съществувал през XVI в.

Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат Латинското кале, малко останки от което (части от каменна стена) и днес могат се видят, след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.

Друго предание говори, че в турско манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира. Войводите били седем: Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входа за подземието на калето. Там в подземието имало римско съкровище.

В манастира е пребивавал и служил литургия и Св. Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава.

Манастирът е бил любимо място за поклонение на българския класик Иван Вазов, който е написал за него стихотворението “Клепалото бие”.

Сред забележителностите на манастира е гробът на известния български детски писател Змей Горянин (1905-1958 г.) в двора зад църквата.

Сегашният манастир е оформен при възстановяване през 1970 г. Към манастира през 1848 г. е изградено килийно училище. Манастирът е бил духовен и религиозен център с особено значение за развитието на околните селища по времето на турското робство.

Работно време:

7:30 – 18:00 ч. (през цялата година)

Входни такси: няма

Беседи:  безплатно

Местоположение на обекта:

 

11.12.2012 0 коментари
0 FacebookTwitterPinterestEmail
100 Обекта

№77 гр.Клисура – Исторически музей

by Петър Тодоров 11.12.2012

Историческият музей в Клисура е един от Стоте национални туристически обекта на България и център на културно-просветния живот на града в продължение на десетилетия.

Помещава се във възпоменателната сграда „Читалище паметник-музей”, построена по повод 50-годишнината от Априлското въстание и открита на 2 май 1926 година. Средства за изграждането ѝ са събирани в продължение на 30 години от признателните клисурси и пръснатите из България техни съграждани.

Музеят разполага с художествена сбирка от творби на бележити български художници, сред които Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Дечко Узунов, Христо Станчев, Димитър Киров и други.

Сред най-ценните експонати в експозицията на музея е запазената оригинална камбана, която известява началото на Априлското въстание в съдбоносния 20 април 1876 година – два часа след обявяването на въстанието в Копривщица. Гордост за музея е и запазеното автентично черешово топче.

Към историческия музей са включени още известните:

  1.     Павурджиева къща. Изградена е в характерния за Възраждането стил и съчетава розопроизводството с етнографията и историята. В къщата е учреден първият таен революционен комитет за Четвърти революционен окръг – Пловдив. В двора на къщата се намира единствената запазена днес розоварна.
  2.     Козинарова къща. Тя е била дом на семейството Козинарови, като в двора е възстановен кладенецът, в който в деня на потушаване на Априлското въстание майката Цана (Ана) се хвърля заедно с четирите си невръстни деца, за да избегне поруганието от турците.

Червенакова къща. Първата възстановена къща след опожаряването на града, в която са посрещнати руските освободители. На първия етаж се намира автентичен дюкян от началото на ХХ век. В къщата е разположен и „Музеят на картофите”.

Работно време:

от понеделник до петък: 8:00 – 12:00 ч. : 13:00 до 17:00 часа
събота и неделя:9:00 – 12:00 и от 13:00 – 17:00 часа

Входни такси:

Възрастни – 2 лв.

Учащи – 1 лв.

Местоположение на обекта:

11.12.2012 0 коментари
0 FacebookTwitterPinterestEmail
Отпаднали обекти

Връх Богдан

by Петър Тодоров 11.12.2012

Голям Богдан, или само Богдан, е най-високия връх в Средна гора (1604 м). Връх Богдан носи името на легендарния хайдутин — Богдан войвода,и е природен резерват. От всички страни е притиснат от гори, но на юг и на север се откриват прекрасни гледки към върховете Барикади и Вълк. В южното подножие на върха, сред буковата гора се тъмнеят огромни скали, покрити с мъх и здравец, които се наричат Детелинова пещера. От връх Богдан водят началото си реките Пясъчник, Крива река и Луда Яна.

Печатът се намира в х. Войводенец и в туристическия център в гр. Копривщица.

11.12.2012 0 коментари
0 FacebookTwitterPinterestEmail
100 Обекта

№75 гр.Копривщица

by Петър Тодоров 11.12.2012

Копривщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България, Софийска област.

Полемичен е въпросът за произхода на името на града — от “коприва” или от “куп речици”. И до днес местните жители го произнасят без “в”-то – Коприщица.

Намира се в близост до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в Община Копривщица. Химн на града е „Хубава си, моя горо” с текст от Любен Каравелов и музика на Георги Горанов .

Копривщица се намира в планински район. Разположена е в живописна долина по течението на река Тополница, в сърцето на Същинска Средна гора. Намира се на 12 км от Подбалканския път, на 110 км от София, 24 км от Пирдоп, 22 км от Стрелча и 90 – от Пловдив.

Разположен на 1060 м надморска височина, градът има изразен континентален планински климат. Зимата е студена, но слънчева ( -4.2ºС температура през най-студения месец януари), с дебела снежна покривка, докато лятото е прохладно и свежо (16.8ºС температура през най-топлия месец юли) заради голямото надморско равнище и обичайното за летния сезон местно северно течение, идващо по долината на р. Тополница от високите склонове на Стара планина.Планинските масиви са покрити от векове с букови гори, като в близкото минало местата на изсечените са били залесявани с иглолистни видове (главно бял бор и обикновен смърч, заради бързото израстване), което се критикува от съвременни еколози, тъй като според тях иглолистното залесяване изсушава и изтощава почвите. Друг специфичен див вид за района около Копривщица е европейската лиственица. В планината има много места с диви ягоди, малини, черни боровинки, коприва, киселец, лапад, различни видове гъби, минзухари и др. От по-големите диви животни се срещат глиган, лисици, орли и др.В околностите на града са наблюдавани и редките белоглав орел и черен щъркел.

Копривщица има земеделска и животновъдна традиция — въпреки статута на град, все още голяма част от населението се занимава с тези дейности. Култивират се предимно картофи, ръж, фасул, грах, джанки, тиква, тиквичка, някои видове ябълка, арония и няколко други, като по-суровият климат не разрешава други култури (например домати или пшеница). За фураж се събира сено, лобода и овес. Отглеждат се традиционно овце, крави и коне, както и кокошки, и патици. В самият град и околностите могат да бъдат видени и широк спектър от билки .

В града се помещава Архитектурно-исторически резерват без почивен ден със зимно работно време от 10 до 17 ч. и лятно работно време от 9:30 до 17:30 ч.

Печат  има в купчийницата, туристическия информационен център, както и в туристическата спалня „Войводенец“

Работно време:

1 април – 30 октомври:  9:30 – 17:30 ч.
1 ноември – 31 март:  9:30 – 17:00 ч.
Почивни дни:  понеделник и вторник.

Входни такси:

билет за посещение на един музей – 3.00 лв.
обиколен билет за посещение на шестте музейни къщи – 5.00 лв.
билет за ученици, студенти и пенсионери за един музей – 1.00 лв.
обиколен билет за шестте музейни къщи за ученици, студенти и пенсионери – 2.00 лв.

Беседи:
един музей – 3.00 лв.
обиколка на музеите с екскурзовод  – 15.00 лв. за група (на български език)
обиколка на музеите с екскурзовод  – 25.00 лв. за група (на английски и френски език)

Местоположение на обекта:

 

11.12.2012 1 коментар
0 FacebookTwitterPinterestEmail
100 Обекта

№74а. Черни връх – Витоша

by Петър Тодоров 11.12.2012

Черни връх е най-високата точка на Витоша планина в България. Надморската му височина е 2290 м, което нарежда Витоша на четвърто място по височина сред българските планини — след Рила (вр. Мусала, 2925м), Пирин (вр. Вихрен, 2914 м) и Стара планина (вр. Ботев, 2376 м). При средногодишна скорост на вятъра от 9.3 m/s, Черни връх е вторият най-ветровит връх в България, след вр. Мургаш (10.3 m/s).

На върха има метеорологична станция, построена през 1935 г. — малко след обявяването на Витоша за народен парк, първият такъв на Балканския полуостров. В станцията има малка туристическа чайна, както и пост на Планинската спасителна служба (ПСС). Най близките до върха хижи са х.Алеко (1810 м н.в, 3 км посока север-североизток, връзка до София с автобус и лифт) както и х.Кумата (1725 м н.в., 5.5 км посока северозапад). В подножието на върха започва ски-писта, отвеждаща до х.Алеко, където има обособен ски-център.

Черни връх има специално място в историята на Българското туристическо движение. Именно неговото изкачване, организирано от писателя Алеко Константинов на 27 август 1895 г. се счита за рождена дата на организирания туризъм и Българския Туристически Съюз (БТС). Всяка година на тази дата стотици туристи изкачват върха. По името на писателя и неговия псевдоним — Щастливеца — са именувани хижата и близкия до нея хотел (сега разрушен).

От върха се разкрива невероятна гледка към Софийско поле, Стара планина и Рила.

Местоположение на обекта:

11.12.2012 1 коментар
0 FacebookTwitterPinterestEmail
  • 1
  • …
  • 46
  • 47
  • 48
  • 49
  • 50
  • 51

Категории

  • 100 Обекта
  • Легенди
  • Новини
  • Отпаднали обекти
  • Препоръчани обекти
  • Разходки
  • Туристически идеи
  • Хижи
  • Facebook
  • Instagram
  • Youtube
  • Tiktok
100 обекта
  • Обекти
    • 100-те Обекта
    • 100 обекта списък
    • Отпаднали обекти
    • Препоръчани обекти
  • Легенди
  • Хижи
  • Новини
  • Разходки