Пещера Дяволското гърло е разположена в Западните Родопи на около 1,8 км северно от село Триград и 17 км южно от град Девин. Името й идва от формата на бившия й вход, който наподобява дяволска глава, в чието гърло се излива огромен водопад. Пещерата е пропастна и неразклонена, формирана от пропадане на земните пластове. Тя не се характеризира с много изящни образувания, но хората биват привлечени от възможността да се доближат до частица от тайнствения и страховит подземен свят.
Пещерата е на първо място сред българските пещери по големина на залата, след Деветашката пещера, както и с най-високия подземен водопад на Балканския полуостров и един от най-високите в Европа. Огромната зала, наречена Бучащата зала е с височина 35 метра, широчина – 45 метра и цели 110 метра дължина. От тази галерия подземните води ускоряват своята сила и се губят, като преминават през над 270 метра подземни хоризонтални галерии, които са пресечени от редица прагове, като достигат до т.н. сифон – дълбоко езеро. Сифонът на пещерата е дълъг 150 метра и до момента е правен само един неуспешен опит да бъде изследван през 1962г. От него водите на реката преминават през една средно дълга галерия и излизат на повърхността поседством друга пещера – „Дирника на дявола“.
Дяволското гърло е една от най-предизвикателните пещери. Туристическият маршрут започва с изкуствена галерия, която отвежда до Бучащата зала. За да се излезе от нея се изкачват 301 стъпала, които минават непосредствено близо до водопада. Целият маршрут е обезопасен с парапети. Атракция за туристите представляват и трите релефа, които са изсечени в скалите на пещерата. Първият е дяволсктата глава, която е раположена малко преди слизането към Бучащата зала. Вторият е фируга на мъж в цял ръст, намираща се в самата зала. Третата е миниатюрен олтар с фигурата на Богородица.
Една интересна легенда за Дяволското гърло е свързана с митичния тракийски музикант Орфей и възлюбената му – Евридика. Орфей слиза в подземното царство, за да склони богът на смъртта –Хадес да му върне Евридика. Хадес се съгласява, но при условие Орфей да не се обръща назад да я види преди да излязат от подземното царство. Орфей не издържал, обърнал се и така богът на смъртта отнел любимата му завинаги. От тази легенда произлиза и шеговитото наименование на пещерата от местните – пещерата на разводите.
Пещерата е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Местният пещерен клуб организира спускания с лодка в пещерата от началото на месец май до края на октомври, като осигурява необходимата екипировка – обезопасителни колани, лодки, спасителни жилетки.
Работно време — летен сезон: 8:00-18:00 ч.; зимен сезон: със заявка, има печат, нощувки в хижа „Триградски скали“. Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонен парапет. Дължината на пещерата е 1 км, маршрутът за туристи — 350 м. Температурата в пещерата е около +8°C.
